Почти една трета от хората по света са изложени в момента на пристъпи на опасно горещо време и този дял ще се увеличи до половината човечество към края на века. Тази тенденция ще се запази дори ако се провежда агресивна политика за намаляване на емисии на газове, смятани за причинители на атмосферни промени.

Това предупреди екип учени в публикация в списание Nature Climate Change.

Ако нивото на вредните емисии продължава да се покачва със сегашните темпове, три четвърти от хората по света ще бъдат връхлитани от смъртоносни горещи вълни към 2100 г., смятат специалистите от Университета на Хавай в Маноа. "Когато стане дума за климатични промени, хората говорят за нещо в бъдещето, но ние открихме, че те вече се случват и очевидно ще става по-зле", коментира Камило Мора, ръководител на екипа, цитиран от Фондация "Ройтерс".

Ню Йорк например вероятно ще преживява в края на века около 50 дни в годината с температури и влажност над нивата, при които досега са отчитани много смъртни случаи, се казва в публикацията. Във вече измъчваните от жега южни американски градове като Орландо и Хюстън смъртоносните горещи вълни може да продължават цяло лято.

Най-сериозните рискове обаче застрашават тропическите зони, където температурите вече са близко до опасния за живота на хората праг. Там екипът прогнозира непоносимата жега да продължава цяла година, а не само през летните месеци.

"Затоплянето по полюсите е една от емблематичните промени в климата. Изследването ни обаче показва, че най-големият риск е за тропиците. И без това температурите вече са високи, но е нужно съвсем малко допълнително затопляне, за да станат тропиците смъртоносни", добавя Иън Калдуел, съавтор в публикациятЕдин от примерите, посочени от екипа, е с индийския град Бхубанешвар, където температурата дори в ранните сутрешни часове може да достига 35 градуса, но влажността от 82% е причината хората да изпитват жега от 44 градуса. И още не е обед.

Градинарят Басудев Сингх споделя пред Фондация "Ройтерс", че през последните две години е изгубил почти половината от обичайните приходи поради невъзможността да се работи навън в изпепеляващата жега. Джинтендра Мурму, който е надничар в същия район, обяснява, че опитите да се измести работата в по-хладните часове на деня са все по-малко ефективни.

"През лятото местим графика, защото не може 3 месеца да не работиш, трябва с нещо да храним децата си. Но вече се налага още в началото на април да започваме в 5:30, да се връщаме у дома в 10:30, а следобедната смяна да започва някъде след 15 и да продължава до залез слънце. И въпреки това не ставаме по-ефективни. Това си личи и в строителството, където също спират работа заради високите температури."

Мами Патра, собственичка на малка аптека в Бхубанешвар, споделя, че бързо расте търсенето на лекарства за пострадали от топлинен удар. "Всеки божи ден, през цялото лято имаме поне по 7 души, оплакващи се от изтощение и търсещи пакети с глюкоза на прах." Лекарите в града съобщават за растящ брой хора - особено тези на 50 - 70 години - оплакващи се от подобни симптоми, които обикновено са предвестник на топлинен удар.

Мора от Университета в Хавай казва, че последиците от високите температури ще са далеч отвъд увеличената смъртност. "Работниците ще трябва да правят все по-дълги почивки и да ги компенсират с работа до по-късни часове. Много правителства вече са с ограничени възможности да поемат цената на подобна адаптация."

Проучването на Университета на Хавай обхваща почти 2000 смъртоносни горещи вълни от 1980 г. насам и се фокусира върху повече от 780 случая с изобилие от данни. Те са от 164 града - от Сидни до Сао Паулу - в 36 държави.

Сред тях са европейската вълна от 2003 г., свързвана със 70 000 смъртни случая, горещите седмици в Москва от 2010 г., убили около 10 000 души, и жегата в Чикаго от 1995 г. със 700 жертви.

В текста се определят пределните нива на комбинацията от висока температура и влажност, които предизвикват смъртни случаи. Тези параметри са използвани за прогнозиране на ефекта от очакваното увеличаване на горещи вълни в резултат на климатичните промени.

Изследователите смятат, че ще се разрастват районите по света, където в 20 или повече дни от годината ще има смъртоносни обстоятелства. "Плашещото е колко често вече се срещат такива условия", допълва Фара Пауъл, една от авторките.

Когато влажността и жегата надхвърлят телесната температура от 37 градуса, човек вече не може да отделя топлина в околното пространство. Високата влажност прави особено трудно охлаждането чрез изпотяване, което води до смъртоносно натрупване на топлина в тялото, водещо до увреждане на основни органи, мускули и мозъка.

"Климатичната промяна принуждава човечеството да поеме по опасен път, който ще става все по-труден и опасен, ако не се възприема по-сериозно заплахата от парниковите газове", казва Мора. "Изчерпват се добрите варианти, от които можем да избираме за нашето бъдеще. Специално за горещите вълни изборът ни е между лошо и ужасно."

Дневник