България е сред страните с най-високи нива на замърсяване с фини прахови частици и най-високи нива на преждевременни смъртни случаи, заради мръсния въздух. През 2010 г. близо 12 хиляди души в България са загубили живота си по тази причина и за годината са изгубени над 2 млн. работни дни заради заболявания, свързани със замърсяването. Прогнозите показват, че до 2030 г., ако не се предприемат мерки, някои от най-замърсените градски центрове в Европа ще бъдат именно в България.

Това предупреди представителят на Световната банка за региона Тони Томпсън по време на специално съвместно заседание на комисиите по здравеопазването и околната среда в парламента днес, посветено на мерките и тенденциите в състояние на атмосферния въздух в страната. Представители на министерствата на здравеопазването и на околната среда и водите, на техните агенции и на общините изложиха всички налични данни и планове за подобряване на качеството на въздуха, достигайки до извода, че за да проработят са необходими сериозни действия на всички нива на властта и най-вече на общинско.

През 2016 г. доклад на Европейската агенция по околна среда показа, че замърсяването на въздуха е причина за преждевременната смърт на 467 хиляди души, предимно от държавите членки на ЕС, припомни още представителят на Световната банка. През 2014 г. близо 85% от жителите на Европа са били изложени на опасни нива на фини прахови частици над нормите на Световната здравна организация. "Франция, Великобритания, Германия, Испания и Италия получиха последни предупреждения от Европейската комисия този февруари заради системното превишаване на нивата. Както се вижда от днешната среща, България е сериозна в желанието си да подобри качеството на въздуха", коментира Тони Томпсън.

"Това е един изключително сериозен проблем, в който трябва да бъдат включени усилията на практика на всичките нива на власт в държавата, за да може да бъде решен. Не случайно е и приоритет на министерството, защото е пряко свързан със здравето на хората и защото е един от най-трудно решимите не само заради мерките, които трябва да се предприемат, но и заради социално-икономическият ефект, който могат да имат", коментира министърът на околната среда Нено Димов.

По думите му основният отговорник в тази дейност е местната власт, затова по новата ос до 2020 г. на оперативна програма "Околна среда" са предвидени 3 милиона лева за общините, които искат да обновят или изготвят програми за подобряване на качеството на въздуха, както и още 115 млн. лева за изпълнението на мерките по тези планове.

Има устойчива тенденция на подобрение, но недостатъчно

От 2011 до 2016 г. се забелязва устойчива тенденция от мониторинговите пунктове в страната към подобряване на качеството на атмосферния въздух, обяви още министърът на околната среда. "Това още не означава, че нормите, които сме си поставили в българското и от европейското законодателство са постигнати, но тенденцията е устойчива за дълъг период, което е добра новина", коментира той.

Димов припомни, че в страната има 38 станции, които мерят замърсяването на въздуха и като се изключат фините прахови частици, за другите показатели само на две места - в Перник и в Гълъбово - има проблеми със серните оксиди, а всички останали показатели са в нормите. "За ФПЧ, където е основният проблем, трябва да се каже, че 2016 г. в сравнение с 2011 г. в 31 от станциите се регистрира намалавяне на броя на превишенията на средноденонощните норми, в 33 е регистрирано намаляване на средногодишните норми. Т.е. почти навсякъде в страната имаме тенденция към подобряване, но за съжаление, тя все още не е в изискваните норми", уточни Димов.

Общините отчитат два основни източника на замърсяване - най-големият от тях е битовото отопление. Към момента статистиката показва, че 57% от българите се отопляват на твърдо гориво, например въглища които са с високо съдържание на сяра и пепел и това, което излиза от комините от тях е с високо съдържание на прах, посочи Димов. В 21 от 25-те града, в които има превишаване на ФПЧ, това е основната причина за мръсния въздух. Да се промени тази практика обаче ще има сериозни икономически ефекти върху населението, защото за по-екологично гориво ще са необходими и по-скъпи устройства за горене, посочи той.

Другият сериозен проблем е старият автомобилен парк, но той с течение на времето реално се подновява и извън четирите най-големи града в страната не е такъв фактор, посочи още министърът на околната среда. Предстоящи допълнителни анализи на проблема ще покажат дали действително е така.

Димов припомни и че през април Съдът на Европейския съюз осъди България за неспазване на нормите на фини прахови частици и за това, че не са изготвени планове за качеството на въздуха за периода от 2010 г. до 2014 г. "Към момента България е първата държава членка, осъдена за това нарушение, но на опашката отзад стоят още 15 държави, които са предстоящи и това показва, че почти две трети от държавите в ЕС имат този проблем. Това е причината да го издигнем като приоритет в рамките на европейското председателство и тема на първата среща на високо ниво през февруари", заяви министърът.

Дневник