Държавният департамент на САЩ инструктира консулските и имиграционни служби да използват допълнителни изисквания, благодарение на които да се отказва издаването на визи или по-лесно да депортират чужденци от страната, съобщи "Ню Йорк таймс". Мерките няма да засягат 38 държави, включително повечето от Европа и дългогодишни съюзници като Япония, Австралия и Нова Зеландия.

Изданието се позовава на документ, подписан от държавния секретар Рекс Тилърсън, в който се обяснява, че по време на интервю трябва подробно да се описва целта на пребиваването и да се следи тя да бъде спазвана за поне 3 месеца след пристигането в САЩ. Ако през този срок посетителят направи нещо по-сериозно, което не е споменал - например, да се ожени за американски гражданин, да си намери работа или да тръгне на училище или университет - това ще се възприема като умишлена лъжа.

На това основание ще бъде много трудно и практически невъзможно да удължат престоя си, да получат нова виза или да я променят във виза с различен статут. Ако установяването на този факт стане, докато са на американска територия, те подлежат на законно депортиране.

В случай, че недекларираната промяна настъпи след третия месец, това ще бъде проблематично за визовия статут, но няма да се оценява като умишлено прикриване. Досегашният срок за "погрешно представяне целта на пребиваване" бе 1 месец след влизането в САЩ.

Според Даян Риш това е "значителна промяна в политиката". "Ако някой дойде в САЩ като турист, влюби се и сключи брак в следващите 90 дни, след което кандидатства за зелена карта, молбата му ще бъде отхвърлена", обяснява директорът за връзки с администрацията към Американската асоциация на адвокатите, работещи по имиграционни казуси.

За райони като Близкия изток, Африка и по-голямата част от Азия се изисква кандидатите за визи да предоставят ясен план за пътуване, бизнес или образование.

Но според данни на "Ройтерс" администрацията на президента Доналд Тръмп прави по-трудно за квалифицирани чужденци да си намерят работа в САЩ, защото консулските служби са започнали много по-често да отхвърлят молби за такива визи.

Агенцията е прегледала информация за тази година до 31 август и е установила, че в 85 000 случая е оспорвана част от молбата или са изисквани допълнителни данни за кандидатствалите за виза H-1B. Това е увеличение на случаите с 45% спрямо същия период на миналата година. В същото време броят на молбите за тази категория визи се е увеличил с по-малко от 3%.

Подобно изискване за нова информация може да забави издаването на виза с месеци и е използвано с честота, която не е позната през никоя от годините в двата мандата на президента Барак Обама.
 

Новата политика вероятно ще се хареса на привържениците на Тръмп, според които чуждестранните работници пречат на американските, защото идват да работят за по-ниски заплати. Но големи технологични компании, университети и болници казват, че с виза H-1B попълват позиции, изискващи висока квалификация, за които понякога няма налични американски специалисти.

H-1B позволява на чужденци - обикновено най-малкото с бакалавърска степен от университет - да работят 3 години. Имиграционната и визова служба на правителството изисква основание за издаване на подобна виза и се налага компаниите чрез правните си отдели да потвърждават и доказват поканата за работа.

Сега защитници на кандидастващите за работа подозират, че новата администрация негласно се опитва да спре желаещите да започнат от по-ниска позиция. Такива са предимно току що завършили студенти без трудов стаж, започващи работа от ниските нива на заплащане за съответната професия. Затова често имиграционните служители подозират, че американски работодатели злоупотребяват с тази виза и искат от тях да предложат по-високо заплащане на поканените чужденци.

За цялата 2016г. са били одобрени 87% от молбите за виза H-1B, докато за първото полугодие на тази година одобрените са били 59%.

Това увеличава и разходите, защото правителствените такси за визи H-1B може да наближат 2500 долара, а стандартни хонорари на адвокат за всеки конкретен случай лесно достигат и надхвърлят 2000 долара, твърди "Ройтерс".

Дневник