Горите в Централна и Източна Европа са сериозно застрашени от незаконна търговия с дървесина и бракониерство, които подлагат на риск биологичното разнообразие и препитанието на хората в региона. Това се случва въпреки европейското и международното екологично законодателство.

Т.нар. "екологичните престъпления" в 15 държави от Централна и Източна Европа, сред които и България, са анализирани в съвместния доклад на Програмата на ООН за околната среда (Unep), WWF и Eurac Research. Основните проблеми за страната ни, отбелязани в документа са свързани със зачестилите горски пожари като следствие на промените в климата, незаконната сеч и търговия с хайвер.

Незаконното изсичане унищожава някои от последните останали девствени гори в Европа, значителна част от които са защитени като световно наследство на ЮНЕСКО, е един от основните изводи на проучването.

България и Словакия са държави, за които има много доказателства ("висока степен на сигурност") за съществуващи незаконни практики на изсичане на дървесина, посочва един от авторите на доклада Ирене Луциус по време на представянето му в Брюксел като се позовава на данни от друг доклад на WWF-България.

Украйна е посочена като първенеца сред всички тези страни, който най-лошо се справя с опазването на горите си. Там се изнася много повече дървесина, в сравнение с официалните данни за законна сеч всяка година. "Тази разлика в данните показва, че има голям процент незаконна сеч в страната", коментират от ООН, цитирани от "Гардиън"

В Молдова румънската гора се сече преобладаващо заради бедност - от бедните хора, които се нуждаят от дърва за огрев през зимата. Според допитване сред 345 директори на горски територии в Румъния незаконната сеч се определя като едно от главните предизвикателства пред устойчивото развитие. Цената на незаконната сеч там се оценява на 5 млрд. евро за последните две десетилетия.

Пожари и монокултури като проблем в България

Промените в климата усложняват проблемите свързани с лошото екологично управление, се посочва в документа. За пример са посочени зачестилите горски пожари в България, често пъти те са на територията на монокултурни насаждения от не-местни дървесни видове. Ирене Луциус, коментира, че "става все по-очевидно, че естествените гори са по-устойчиви на промените в климата и че тези райони, които са били опустошени от горски пожари, трябва да се залесят с местни видове. "

"Последните стари гори на Европа и тяхното биоразнообразие изчезват с тревожни темпове", коментира изнесените факти Марко Ламбертини, директор на WWF.

Незаконната сеч, незаконния риболов, бракониерството и нелегалния пазар на черен хайвер, незаконното убиване на птици и бракониерството на големи хищници оказват "силен натиск" върху екосистемите в Дунавско-Карпатския регион, пише в изследването. "Фактите са плашещи," се казва в резюмето на доклад "Борбата с престъпленията в дивата природа и горите в Дунавско-Карпатския регион", представен в Европейския парламент в Брюксел тази седмица.

"Екологичните престъпления не са нишов проблем, а четвъртата по мащаб престъпна дейност в света, която се оценява на между 91 и 258 милиарда долара ежегодно. Тази колосална сума подхранва организираната престъпност, подкопава върховенството на закона и ограбва от природните ресурси и екосистемите, от които се нуждаем, за да оцелеем," е един от изводите в резюмето от изследването.

Изчезването на есетрите

Заради географското си разположение България и Румъния са важен коридор за нелегална търговия с хайвер от Каспийско море, се отбелязва в изследването.

Най-малко един вид от дунавските есетрови риби е изчезнал заради търговията с хайвер на черния пазар на стойност 22 млн. евро, три вида в момента са критично застрашени, а друг вид есетра вече е толкова рядък, че почти не се среща.

Около 36 милиона птици са били подложени на бракониерство или са убивани в Средиземно море, се казва в доклада, като повечето от тях стигат до Италия и Малта.

Някои популации от едри хищници, като мечки, вълци и рис, се възстановяват в резултат на по-доброто прилагане на директивите на ЕС, свързани с околната среда, и вече се срещат в страни, в които са били изчезнали, например в Дания и Австрия.

Само около 350 – 450 мечки вероятно са останали в Украйна - в сравнение с около 6 000 в Румъния. Повечето данни за едрите бозайници идват от ловци, които имат интерес да повишат популацията им.

Според Ерик Солхайм, директор на UNEP, кражбите на тези природни ресурси подкопава развитието и лишава правителствата от необходимите пари за насърчаване на работните места, образованив и здравни услуги. По думите му туристическата индустрия може да се ангажира с набиране на средства за проекти, които позволяват на местните хора участие в опазването на природата.

Дунавският басейн и Карпатите включват всички или части от 15 държави от Централна и Югоизточна Европа: Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Южна Германия, Унгария, Молдова, Черна гора, Южна Полша, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна.

Dnevnik.bg