Въпреки досегашните позиции и решения на отделните колегии пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) прие общо становище, с което подкрепи съдебната номенклатура - а именно магистрати да могат да кандидатстват и да бъдат избирани повече от три мандата на ръководна позиция, стига да е в различни органи на съдебната власт. Проблемът бе поставен пред Конституционния съд от главния прокурор Сотир Цацаров, който се обяви също за възможността един началник да може да бъде повече от два пъти ръководител.

Цацаров поиска тълкуване на чл. 129, ал. 6 от основния закон ("Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване" - бел.ред.) и отговор на въпроса: "Какъв е обхватът на израза "с право на повторно назначаване".

Същността на проблема се състои в това може ли магистрат, който два мандата е бил на ръководен пост в определен орган на съдебната власт, след това да бъде назначен за трети път в друг орган на Темида. Тоест след 10 години началнически мандат в един съд или прокуратура същият магистрат да бъде избран за още 10 години начело на друг съд или прокуратура, като по този начин кариерата на някои магистрати се състои само в председателство.

След като образува делото, Конституционният съд поиска становища по този въпрос, затова и ВСС го обсъжда днес.

Според главния прокурор ветото в конституцията е само за повече от два мандата начело на един орган на съдебната власт и няма пречка след това да бъде избран за ръководител на друга съдебна институция. Тъй като той е представил своето мнение, като е сезирал Конституционния съд, сега се отведе от гласуване, за да не участва във формирането на общо становище на колективния орган, в който членува по право.

Иначе на гласуване от кадровиците бяха подложени три варианта за тяхна позиция. Два бяха подготвени от правната комисия на съвета, а третият бе предложен днес от Олга Керелска.

Единият вариант бе, че магистрат да може да бъде административен ръководител само два мандата в целия си магистратски стаж. Той бе подкрепен от трима членове.

Предложението на Керелска бе, че магистрат може да бъде два мандата шеф на определен орган на съдебната власт. После трябва да стане редови магистрат в друг орган и чак след това да има право да се кандидатира за административен ръководител на новия съдебен орган. Този вариант беше подкрепен от четирима членове на съвета.

Вариантът, който събра нужното мнозинство - повече от половината от присъстващите, е този, според който магистратите могат да бъдат шефове повече от два мандата, стига третият и следващите мандати да са в друг орган на съдебната власт. Тази позиция бе подкрепена от единадесет души.

Двама кадровици гласуваха против и трите варианта. Четирима отсъстваха от заседанието днес.

По време на дебатите Георги Кузманов (прокурорска колегия) заяви, че според него е безсмислено да се похабяват административният капацитет и опитът на магистратите, които са били шефове, и те трябва да имат право на повече от два мандата, стига да е в различни органи на съдебната власт.

Отговори му Олга Керелска (съдийска колегия) . Тя заяви, че след петгодишен стаж магистратите стават несменяеми, което е функция на личността им. Но това не означава, че може да бъде административен ръководител до безкрай. Мандатността е функция на длъжността, обясни още тя. По думите ѝ идеята на текста в конституцията е да ограничи постоянното заемане на ръководна длъжност.

Атанаска Дишева (съдийска колегия) сподели мнението, че административният капацитет на магистратите трябва да се използва. Но той не трябва да води до своето отрицание, своята противоположност. По думите ѝ световната практика е показала, че административният капацитет се изчерпва и постоянното заемане на ръководна длъжност води до негативни последици.

Гергана Мутафова (прокурорска колегия) коментира, че трябва да се търси баланс между използване на административния капацитет на магистратите и създаването на порочна съдебна номенклатура. Според нея може да се даде право на съдиите, прокурорите и следователите да кандидатстват за трети ръководен мандат само ако той е в различен орган на съдебната власт и е с прекъсване, т.е. не непосредствено след изкарани два поредни мандата.

Боян Магдалинчев (съдийска колегия) заяви, че няма никаква пречка магистрат да бъде избран за шеф трети и четвърти път, когато става дума за друг орган на съдебната власт.

Какви бяха позициите досега

В средата на октомври миналата година съдийската колегия промени практиката на предшествениците си и забрани "вечните шефове" в съда и прокуратурата. С осем гласа "за" и пет "против" бе решено, че конституцията позволява максимум два поредни ръководни мандата, независимо дали те ще са в един или в различни органи на съдебната власт.

Прокурорската колегия също декласира кандидат от конкурс за апелативен прокурор във Варна, защото два мандата е бил ръководител на друг съдебен орган.

Предишният състав на ВСС не виждаше проблем в "постоянните шефове" и в мандата му бяха гласувани няколко такива назначения. Мотивът им бе, че основният закон не позволява някой да изкара три поредни мандата в един и същ съд, но проблемът отпада, ако третият и следващите мандати са в различен съдебен орган. Така се създаваше ръководна номенклатура в съдебната система.

Дневник