Русия подготвя законопроект, който ще узакони частните военни компании и който ще регламентира дейността им. Това каза депутатът Михаил Емелянов за телевизия РТ и официоза "Российская газета".

Според него документът ще се внесе в руската Дума до края на месеца. Целта е дейността да се регулира така, че да излезе от "сенчестия" сектор, в койт се намира в момента; да им се забрани да нарушават суверенитета или да променят граници на държави или да разработват, купуват или съхраняват оръжия за масово поразяване. Руските ЧВК ще работят с лицензи, ще им се забрани да свалят законните органи на властта и да участват в незаконни операции, а персоналът им ще действа в чужбина "само по молба на законните власти в (съответните) страни".
.
От друга страна законът ще позволи служители на компаниите да участват в контратерористични операции в чужбина, както и в защита на суверенитета на чужди държави, и охрана на ообекти като находища на нефт и газ и железопътни трасета. (Смята се, че най-голямата руска частна военна компания - "Вагнер" - се занимава с последните дейности, свързани с охрана, в Сирия). "Российская газета" отбелязва, че ако предложението се превърне в закон, то ще позволи на Русия да използва техни служители в различни военни операции.

Темата бе повдигната на пресконференция на руския външен министър Сергей Лавров на 15 януари. Тогава първият дипломат на Русия прикани да се разработи ясна законодателна база. Лавров, който отбеляза, че практиката да се използват ЧВК в различни страни по света вече се разпространява и че е необходимо да се гарантира, че участниците в тях са правно "защитени", предаде РБК. В поддръжка на тази идея се е изказвал и президентът Владимир Путин. От Кремъл засега отказват да коментират идеята - говорителят на Путин Дмитрий Песков каза за журналисти, че не е знаел за съществуването на подобен законопроект.

"Без права и привилегии"

Това обаче не е първият опит за легализация на тези компании - имаше два съответно през 2012 и 2014 г., но те бяха отхвърлени като противоконституционни.

Макар на теория създаването и участието в подобни компании да се считат за наказателно престъпление (второто се наказва с от три до седем години затвор), по данни на "Ройтерс" най-малко 130 руснаци, които не са част от военния контингент на страната, са загинали при сражения в Сирия от януари до септември 2017 г.

Според председателя на Военната колегия на адвокатите в Москва Владимир Тригнин законът е необходим, защото в момента работещите за ЧВК и семействата им "нямат права и привилегии като наемници", не са под никаква защита, нямат застраховки, въпреки че могат да изпълняват задачи от държавно значение на територията на други държави. Според Руслан Левиев от групата Conflict Intelligence Team, цитиран от РБК, най-големият проблем за руските ЧВК не е признанието, а оръжието: нужни са им бази с арсенал и бронетехника за обучение на бойци, а по съвременното руско законодателство не могат да владеят такъв арсенал.

Изданието обаче цитира и шефа на друга частна военна компания - "РСБ-Групп" - Олег Криницин - според когото ЧВК така или иначе действат отвъд пределите на Русия и нито една чужда страна няма да признае въпросното законодателство. Представители на руския сенат пък предупреждават, че е нужно ЧВК да минат на подчинение на Министерството на отбраната ,за да е сигурно, че няма да бъдат наети от "неприятели" на Русия.

Дневник