Отминалата 2017 г. се нарежда сред трите с най-високи температури, откакто се води статистика през XIX век, и е най-горещата година, в която не е имало Ел Ниньо. Това огромно климатично явление се оформя в Тихия океан и обикновено причинява допълнително затопляне на атмосферата.

Данните бяха съобщени от Световната метеорологична организация към ООН (WMO) и според тях на земната повърхност температурата е била средно с 1.1 градуса по Целзий по-висока от времената преди индустриалната революция. Това означава, че човечеството започва да живее в среда, описана съгласно най-амбициозните цели, поставени от близо 200 държави в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.

Тогава страните приеха, че трябва да положат усилия затоплянето да не надхвърли 2 градуса - а още по-добре би било пределът да е 1.5 градуса. Но още в средата на това десетилетие може да се усетят ефектите, които спроед симулираните модели би трябвало да се случват към края на века. При това учените предупреждават, че Ел Ниньо вероятно ще започне да се случва два пъти по-често спрямо досегашните наблюдения.

От WMO казват, че миналата година е почти като 2015 г. и практически няма разлика в това, че едната е на второ, а другата - на трето място след най-горещата 2016 г. Но в предишните две години е имало Ел Ниньо, което е наситило атмосферата с повече топлина от водите в тропическите части на Тихия океан.

Освен това WMO посочва, че 17 от 18-те най-топли години за повече от един век статистика са регистрирани след 2000 г. Според мнозина анализатори това потвърждава тезата, че затоплянето се дължи и на парниковите газове, отделяни от човешката дейност.

"Намираме се в дългосрочна тенденция, независима от отклоненията над и под нея в определени години или дори десетилетия", казва Гейвин Шмид от Института за космически изследвания "Годар" към НАСА. Данни от института са използвани за доклада на ООН. "Дори когато "по-студените" години ни принуждават да пренаписваме списъците с рекорди за най-горещите години, значи наистина имаме проблем", допълва и проф. Дейв Рией от университета на Единбург.

Сред екстремните явления във времето през миналата година са ураганите, прегазили страните в Карибско море и южното крайбрежие на САЩ, както и отчетената най-малка ледена покривка в средата на зимата в Арктика. "Затоплянето на арктическите райони е особено отчетливо и ще има дълбоки и продължителни последици за равнището на световния океан и по-високите температури в други части на планетата", коментира в официалното изявление Петтери Талаас, генерален секретар на WMO.

Данните, използвани в доклада, включват отчетеното от НАСА, американската Национална администрация по океанографски и атмосферни изследвания (NOAA) и британската метеослужба. "От 1900 г. до 1980 г. температурни рекорди е имало средно на всеки 13 години и половина. След 1981 г. това започва да се случва на всеки 3 години", съобщават от NOAA.

Овар Бадур, научен координатор на WMO, твърди, че сега вече изглежда, че средногошината температура ще достигне 2 градуса над тази от доиндустриалните времена някъде през 60-те или 70-те години на този век.

Робърт Гласър, специален представител на Генералния секретар на ООН по въпросите на намаляване нарисковете от бедствия, описа темпото на промени в климата като "екзистенциална заплаха за планетата", изискваща "драстичен отговор".

Dnevnik.bg