Разследване на "Грийнпийс - България" показа сенчести практики, които поддържат изкуствено живота на въглищния отрасъл в България, който продължава да замърсява околната среда с подкрепата на държавата.
Природозащитната организация проследява източване на публични фондове, безотговорност към живота и здравето на работещите в мините, използването им за финансова и политическа облага.

Анализът се фокусира върху енергийния бизнес на компаниите, свързани с името на Христо Ковачки и е наречен "Финансовите мини на "Ковачки". Той се базира както върху документи на български и европейски институции, дипломатически документи, финансови отчети, а също и на медийни публикации.

Според авторите му в този кръг са 150 - 160 фирми с различен предмет на дейност, като те се използват за определен период от време, за да събират дивиденти или получават или предоставят заеми. Те често менят ролите си в този своеобразен холдинг, така че проследяването на техните взаимовръзки е трудно.

Анализът се ограничава върху основните финансови показатели за периода 2007 – 2016 г. на 19 дружества, определени като "въглищната мрежа" на "Ковачки". В това число влизат три електрически централи, осем топлофикации и осем мини. Те представляват производственото звено, генераторът – както на приходи и печалби, така и на замърсяване, поясняват авторите на доклада.

В него се констатира, че тези предприятия като цяло работят на счетоводна загуба - обща задлъжнялост е 1.1 млрд. лв. към края на 2016 г.. Така те не плащат данъци, освен това притискат служителите си с по-ниски заплати, а контрагентите и държавните агенции – със забавени плащания. Не се инвестира или се инвестира минимално в дълготрайни материални активи.

Повечето от заетите в конгломерата са категорийни работници и са осигурени за втора пенсия в свързаното дружество "Топлина". Последица от това е, че разходите на работодателя за вноски остават в рамките на групата и играят роля в управлението, изтъкват авторите на доклада.

В същото време стачки на миньори и енергетици се използват за оказване на натиск. В доклада се припомня, че това се е случвало при запор на сметки в ПИБ, при неразплатени задължения от НЕК, при опасност от спиране на енергийни мощности заради неизпълнение на екологични изисквания.

Така се стига и до корпоративния вот, осигуряван на избори за политически сили, подкрепяни от собственика. Първите свидетелства, че служителите в предприятията на Ковачки гласуват групово за кандидата, посочен от ръководството, идват на местните избори през 2007 г. Тогава за партия ЛИДЕР в миньорски градчета са гласували приблизително толкова души, колкото е персоналът на мините. В следващите години се появяват журналистически разследвания, че на различни избори върху служителите е оказван натиск да подкрепят БСП или ДПС, когато няма излъчени кандидати от ЛИДЕР. Разследване със скрита камера през май 2014 г. показа как служители на мини "Бобов дол" са инструктирани за кого да гласуват от своя началник, напомня "Грийнпийс".

Според документа "сложната бизнес структура от мини за въглища и електроцентрали не би могла да се осъществи без протекцията на ключови фигури в институциите, обвързани с интересите на банковите капитали и показва срастването на частните бизнес интереси с действията на публичните институции. Конкретно са посочени Агенцията по приватизация, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията по енергийно и водно регулиране.

Общото заключение от разследването е, че в момента предприятията на групата "Ковачки" се държат на доизживяване. В него се прогнозира, че ще има постепенно изтегляне от най-проблемните в екологично и трудово отношение производствени активи. Преди това ще се източват публични пари за рекултивация на стари мини, или ще се търсят компенсации за закриване на електроцентрали, прогнозират природозащитниците.

"Въглищната индустрия върви към своя естествен залез. Нека не позволяваме на общностите, които са изиграли ключова роля в производството на енергията ни, да изчезнат заедно с въглищата. Хората, които работят в сектора и тези, които живеят във въглищните региони имат нужда от подкрепа, за да постигнат справедлив и възможно най-безболезнен преход. Колкото повече изчакваме, толкова по-труден ще става този преход," коментира Теодора Стоянова от организацията.

Dnevnik.bg