Неписан природен закон е, че когато напред излезе личността, работата ѝ остава в сянка. Стивън Хокинг – най-известният учен на нашето време имаше мистериозната способност да измества собствените си постижения, пише Иън Семпъл за в. "Гардиън". А интуитивните скокове на мисълта му ще създават работата на учените десетилетия в бъдещето.

Хокинг винаги е мислел на едро. Целта му бе да разбере вселената изцяло и докато другите хора изследваха черните дупки, той приложи същите методи към самия Космос. Обедини силите си с математика Роджър Пенроуз и доказа, че ако върнеш времето назад, сингулярността е била първата сцена в историята на вселената. Тоест тя – с всичките ѝ звезди и планети, живота на Земята, любовта и трагедиите – е започнала като ето толкова голяма точка: .

По-късно Хокинг отново се връща към черните дупки. Макар материята в сърцевината им да се намира в безкрайно малка точка, те се въртят и имат "размер", който зависи от материята, попаднала в тях. Колкото повече материя, толкова по-големи са.

В края на 70-те той обявява, че една черна дупка може само да става по-голяма. Математическото обяснение е подобно на това за фундаменталния закон на природата – че ентропията, мерилото на хаоса, може само да се увеличава.

Когато физикът Джейкъб Бекенщайн посочва, че това не е съвпадение, Хокинг и други учени са скептични към идеята. В крайна сметка, за да може една черна дупка да има ентропия, тя трябва да бъде гореща и да излъчва топлина. Но нищо не може да излезе от черна дупка, веднъж попаднало в нея. Хокинг се залавя да обори Бекенщайн, но всъщност стига до най-зашеметяващото си откритие. Черните дупки действително имат температура и излъчват топлина (наречена по-късно "радиацията на Хокинг".) Което означава, че с времето те може да се свиват, или, както казва самият учен "Черните дупки се оказаха не толкова черни."

Това означава, че след като мине достатъчно време, една черна дупка просто ще изчезне. За обикновените такива ще е нужно повече време от възрастта на вселената. Но малките дупки, които на размер са по-дребни от атоми, ще се развиват по-динамично и ще освобождават топлина бързо, преди в крайна сметка да избухнат с енергията на милион мегатонови водородни бомби.

Откритието на Хокинг шокира космолозите и им създаде нов проблем – информационният парадокс на черните дупки. Ако те просто изчезват, всичката информация, която са събрали в себе си, вероятно се губи завинаги.

"Този въпрос може да не отнема съня на повечето хора, но повечето хора не са теоретични физици"

Загубата на информацията би противоречила на основно правилно на квантовата механика. Но Хокинг поддържа, че черните дупки я унищожават, въпреки възраженията на други учени. През 1997 г. той се хваща на бас с Джон Прескил от Калифорнийския технологичен институт по темата.

Макар парадоксът все още да е парадокс, повечето физици са на мнение, че черните дупки не унищожават информацията. "Много хора са на мнение, () че когато черната дупка се изпари в радиация, информацията ще бъде внимателно кодирана в излитащата радиация".

През 2004 г. Хокинг призна, че е изгубил баса, но все още твърдеше, че въпросната информация не би могла да бъде разчетена.
За да се докаже една от двете теории, учените би трябвало да уловят радиацията на Хокинг при излизането ѝ от черната дупка и да разберат информацията, която тя носи. Но за това биха били нужни милиони, дори милиарди години.


Но Хокинг бе далеч повече от физик – неговата "Кратка история на времето" показа на милиони хора светът на физиката. "Сега всички се интересуват от черните дупки. По време на вечеря хората си говорят за Големия взрив. И Хокинг изигра значителна роля в това", коментира Сабине Хосенфелдер от Франкфуртския институт за научни изследвания.

За Макс Тегмарк – преподавател по физика в Масачузетския технологичен институт, който е работил с него, Хокинг е бил един от най-влиятелните учени на всички времена.

"Ако се замислите за влиянието на Алберт Айнщайн, Айзък Нютън и останалите – то е в миналото. Но наследството на Хокинг все още е предимно в бъдещето. Той ще води изследванията ни в продължение на години."

Дневник