След българското европредседателство страните от Западните Балкани чувстват България по-близка, дори и на фона на факта, че големите държави в ЕС не дадоха особено ясна перспектива на тези общества. Българският принос е усетен и страните от Западните Балкани са възприели по-скоро позитивно българската роля. Това се отразява и във възприятията за българския премиер, който в последната година повишава разпознаваемост в страните от Западните Балкани и сред тези шест общества сега се ползва с най-високо доверие от останалите глави на изпълнителната власт в региона.

Това са данните от изследване в Западните Балкани, проведено от компаниите членове на Световната асоциация "Галъп интернешънъл". Изследването е част от Програмата за регионални изследвания на "Галъп интернешънъл". Обхваща над 6 хиляди души в Македония, Косово, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина и Черна гора. В тези страни са проведени национално представителни изследвания по методите лице в лице и телефонно интервю при извадки от около хиляда души във всяка страна.

Помогна ли България

В страните от Западните Балкани надделяват онези, които смятат, че България помага за европейската интеграция на страната им (58% сега при 54% миналата година) срещу онези, които смятат, че България не помага (42% сега при 46% миналата година). По време на европредседателството България постави акцент върху темата за Западните Балкани.

В Албания 81% споделят мнението, че България помага. В повечето останали страни дяловете на съгласните се движат около 50%, а в Черна гора делът е 58% и расте с 10 пункта спрямо предната година, съответно с 10 пункта намалява делът на обратната опция.

В Македония сред местната албанска общност мненията са силно положителни – 76% оценки, че България помага, и ръст от 40 пункта спрямо предходната година. Сред останалите в страната обаче мненията са поляризирани и това се дължи на яростната и равностойна политическа битка между двете основни партии в страната. В Косово оценките също са по-умерени. 

Оценките за позитивен принос идват на фона на иначе неясната перспектива, която Брюксел и големите европейски столици очертаха за Западните Балкани. Заради тази неяснота няма и съществена промяна в последната една година в очакванията на западнобалканските общества кога ще бъдат приети в ЕС. Най-голям е оптимизмът сред албанските общности на Балканите.

Доверие в лидери

Българските усилия за Западните Балкани са довели до ръст в последната година на запознатостта с Бойко Борисов. Неразпознаваемостта му намалява чувствително с 16 пункта за една година. През 2018 г. общата положителна минус общата отрицателна оценка за Борисов дава резултат от +22, с което Борисов е в най-изгодна позиция спрямо лидерите в региона.

Сравнително високи положителни оценки например има и турският президент Реджеп Тайип Ердоган, но там и отрицателните оценки са високи и разликата между положителни и отрицателни е +10. Освен това при Ердоган в последната година растат по-скоро негативните оценки.

Срещата през май

Общо 44% от населението на Западните Балкани, или над 6 милиона души, смятат себе си за най-общо запознати с темата за майската среща ЕС – Западни Балкани. Половината от тях намират себе си за запознати с резултатите. Дяловете са чувствителни, като се има предвид, че резултатите на подобни срещи обикновено остават далеч от ежедневието на хората.

Инициативата за тази среща министър-председателя Бойко Борисов се оценява по-скоро позитивно. Сред запознатите с резултатите от срещата навсякъде преобладават позитивните равносметки.

Оценка на политически лидери – 2018 г.




ШУМ.БГ