Банани няма или пътешествие в съветския делник - това е насловът на изложба в естонската столица Талин, която ще продължи до края на септември в телевизионната кула в града.
За пръв път изложбата е открита миналата година, а през тази е допълнена с помещения на магазин и ресторант.
Изложбата е фокусирана върху бита през 70-те и 80-те години на 20 в. - периода на застоя в тогавашния Съветски съюз, когато дефицитите на основни продукти са всекидневие, а хората търсят връзки, за да си ги набавят. Показано е желанието на тоталитарната държава да стандартизира всичко в живота на гражданите - еднакви коли, еднакви жилища, еднакви магазини и еднакви дрехи. Както и стремежът на хората да счупят тази рамка.
Живелите във времената на социализма могат да си спомнят тогавашните абсурди и да разкажат за тях на децата, а чужденците - да се запознаят с живота зад Желязната завеса.
Дневник
Коментари
Анонимен
Тук пък народа реве колко е било хубаво когато супермаркетите бяха празни и всичко по-съществено се купуваше по втория начин.
Назначения за "хубава" работа - също само с връзки и да е наше момче/момиче.
Сега разни бивши и настоящи другари си го продължават това последното като традиция.
Анонимен
Вярно е, че е имало дефицит на много стоки, но имаше и много изключително евтини неща от първа необходимост.
Анонимен
Имаше евтини и вероятно по-качествени хранителни стоки. И някои други дребни неща. Общо взето обаче само такива които се произвеждат в България. Дори елементарни неща като банани, портокали, какао бяха лукс. Никакви маркови дрехи. Само конфекция. На море в дървени бунгала с общ санитарен възел. Никаква Гърция и Турция. 5-6 години чакаш ред за руска таратайка.
Общо взето спокоен, но скучен и беден живот.
Анонимен
Спокоен и скучен казваш. А опитвал ли си да изкажеш мнение против властта?
Скуката и спокойствието може да ти се сменят много отчетливо.
Анонимен
По-конфектирано от сега никога не е било. Не само еднотипно, а с изключително ниско качество. Който пише за конфекцията, да си припомни кога за последно си е купил плат и си е ушил нещо по поръчка? Преди поне на празник хората се обличаха елегантно, като ходеха на театър, ...Сега са в полумърляв, парон - непринудено-лежерен вид - като артисти натюр.
А за колите - и на запад са си били с еднотипни сравнително евтини коли. Обзавеждането е било същото. В Европа, имам предвид.
555
Към по следния ни я анонимен,ЛЪЖЕЦ беше страшно
Анонимен
За кого е било страшно? Аз на 12-13 години съм пътувала сама из страната. Нито мен ме е било страх, нито родителите ми. Сега водят децата из града на 300 метра на тази възраст.
Мен и сега не ме вдъхновяват нито ананаси, нито, манго, нито ролс-ройс, нито чанта Гучи.
Имаме тотална хипертрофия на суетата и себичността. След това - защо сме се чувствали нещастни?