България се е справила с организираната престъпност, гарантирането на независимостта на съдебната власт, както и законодателната си дейност. Същевременно страната трябва да продължи съдебната реформа, борбата с корупция по високите етажи на власт и в по-общ план, включително на местно равнище и по границите. Това се разбира от публикувания днес доклад на Европейската комисия. От него се разбира, че три от шестте показателя, по които Европейската комисия наблюдава България в хода на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), са временно прекратени като изпълнени.

"Комисията ще продължи да наблюдава и следи отблизо напредъка и възнамерява да направи отново оценка на постигнатия напредък преди края на настоящия си мандат (31 октомври 2019 г. - бел. ред.). Комисията очаква, че с това процесът на МСП за България ще бъде приключен. В съответствие с тази цел комисията приканва България да следва настоящата положителна тенденция в посока на изпълнение на всички оставащи препоръки", се казва в евродоклада.

Една от неизпълнените препоръки остава тази за отчетността на главния прокурор. "При зачитане на презумпцията за невиновност главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения", се посочва в доклада.

В един от показателните, който е временно прекратен, се казва обаче, че чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, е този за подвеждане под отговорност на хора, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия.

Първи показател: Независимост на съдебната власт

Във временно прекратения показател имаше три препоръки - гаранция за прозрачен избор на членовете на сегашния Висш съдебен съвет (ВСС), да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се подобрят практическото функциониране на Инспектората към ВСС.

"Анализът на първия показател показва, че България е изпълнила препоръка 1, а препоръки 2 и 3 са почти изпълнени. Някои от промените са все още в процес на извършване, поради което е необходимо вниманието да продължи да бъде насочено върху постигането на конкретни резултати по препоръки 2 и 3, за да може тази оценка да се потвърди. Въпреки това може да се счита, че наблюдението по първия показател е временно прекратено", се отбелязва в доклада.


В него се казва, че този състав на съдебния съвет е поел и осъществява управленската си роля в дух на професионализъм и добро сътрудничество, избягвайки силно поляризираната атмосфера, която често пъти беше характерна за работата на предходния съвет. Оценката е еврокомисията е, че през наблюдавания период в съдебните органи са направени редица назначения на ръководни съдебни длъжности, които не са породили големи разногласия. Отбелязва се, че ще бъде важно съветът да гарантира, че изборът на председател на Софийския градски съд (поредния опит за избор ще е в края на ноември - бел. ред.) ще се осъществи в рамките на открита и прозрачна процедура - така че той да се ползва с доверието както на широката общественост, така и на колегите си в съда. "Понастоящем е в ход и процедура за назначаване на нов председател на Специализирания наказателен съд", се подчертава в доклада. От значение ще са и всички предстоящи конкурси за запълване на щатове в съдебната система.

Втори показател: Нормативна уредба

Вторият показател, който също е временно прекратен, е с една препоръка - да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.
Във връзка със законодателната промяна, която прати корупцията по високите етажи на властта в спецструктурите, които се занимават и с организираната престъпност, комисията отбелязва: "Ефектът от измененията що се отнася до бързината на съдебните производства се изразява в по-голям брой върнати дела в началната фаза на производството. Може би това е естествено по време на преходен период и отчасти отразява предпазливия подход на съдиите с оглед на новите правила".


В доклада се казва, че по някои от въпросите текат само обсъждания в работни групи, които не са довели до законодателни промени. Сред тях е въпросът с механизмите за съдебен контрол на прокурорските решенията и процедура за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия.
Комисията отбелязва, че българският законодател трябва да обсъди с всички законодателни промени, предизвикали противоречиви реакции в обществото, като тази за криминализиране на корупцията в частния сектор.


Трети показател: продължаване на съдебната реформа

Четири са препоръките в четвъртия показател, които не е прекратен. Това са: да се публикува за обществено обсъждане доклад, отчитащ напредъкът по изпълнението на съдебна реформа и определящ оставащите стъпки; да се разтоварят най-заетите съдилища; да се изготви пътна карта за изпълнение на препоръките за реформи в прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции и на препоръките, съдържащи се в изследването на решенията на ЕСПЧ.

"Анализът на третия показател показва, че България е постигнала значителен напредък и препоръки 5, 6, 7 и 8 са почти изпълнени. Някои промени са все още в процес на осъществяване и за да се потвърди направената оценка, е необходим постоянен мониторинг", се казва в доклада.

В доклада се отбелязва, че прокуратурата е предприела мерки за намаляване на броя на районните прокуратури - (съдебният съвет прие да бъдат закрити 11 - бел. ред.) "Що се отнася до съдилищата, Висшият съдебен съвет е възприел предпазлив подход към този въпрос в очакване на резултата от текущ проект и в момента изглежда все по-невъзможно в близко бъдеще да се осъществи реформа на съдебната карта", се казва в доклада. Промените са законите за по-малка натовареност на съдилищата в София по гражданските дела, отбелязва комисията. Освен това се предвиждат нови щатове в тези тези органи на съдебната власт.

Четвърти показател: корупция по високите етажи на властта

Препоръките в този показател са: да се приеме нова нормативна уредба за борбата с корупцията; да се приеме и осъществи реформа на Закона за администрацията; на основата на анализа на приключили дела да се изготви пътна карта за взаимодействие между всички институции за отстраняване на слабостите при разследването на корупция по високите етажи на властта; да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за "високата" корупция.

Комисията отбелязва, че изборът на Пламен Георгиев за председател на създадения през април нов мегаогран за борба с корупцията - Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), както и на неговите заместници е довел до противоречия въпреки прозрачността на процедурата. Ще е важно за новото ръководство да докаже независимостта си, да организира упражняването на големите правомощия на комисията, да изгради ефективен и прозрачен диалог с обществеността, отбелязва докладът.


Комисията отчита и регулирането на инспекторати в различни административни учреждения във връзка с проверката на декларациите за конфликт на интереси и за имущественото състояние на служителите. През следващите месеци се очаква да бъдат отпуснати допълни щатове към инспекторатите.

"И накрая, ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта", се допълва в доклада.

Анализът по четвъртия показател показва, че България е постигнала значителен напредък по изпълнението на четирите препоръки, но страната ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта.

Пети показател: Корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите

Три са препоръките в петия показател, който не се прекратява временно - да се осъществява външен контрол на обществените поръчки; да се въведат мерки за противодействие на корупцията по ниските етажи на властта във високорискови сектори; да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по изпълнението националната стратегия за борба с корупцията.

Комисията отбелязва, че през последните години, в България е въведена нова система на предварителни проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки, така че проверките да станат по-ефективни и да се укрепят последващите действия. В предишния доклад бе препоръчано външен експерт да анализира как работи тази нова система. Проверката в сътрудничество със Световната банка ще бъде приключена в началото на 2019 г.

Шести показател: Организирана престъпност

Две са препоръките - да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за организирана престъпност; да се приемат необходимите изменения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да се гарантира, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще продължи да работи независимо и ефективно.

Постигнатият от България напредък по шестия показател се изразява в създаването на система, която да осигури прозрачност при докладването на напредъка на борбата срещу организираната престъпност; преразглеждането на законодателството, уреждащо конфискацията на имущество.

"При зачитане на презумпцията за невиновност главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията", казва комисията към този показател. Той все пак се счита за изпълнен и временно е прекратен.


Докладът за България и Румъния се обявява през ноември, защото от началото на 2019 г. Румъния поема председателството на Съвета на ЕС. Миналата година процедурата беше същата заради българското председателство. Тонът на доклада в края на 2017 г. бе мек. В него се казваше, че България е постигнала напредък в много области и се отбелязваше, че е необходима още работа. Еврокомисията бе изрази надежда, че България ще постигне напредък през тази година, за да се сложи край на мониторинга до края на мандата на комисията през 2019 г.

"Налице е напредък в много области, но е необходима още работа. България е изпълнила или е постигнала напредък по няколко от нашите препоръки но все още не по всички. Разчитам на правителството на Република България да изпълни всички планирани реформи и да избегне забавяния, за да се постигне напредък към целта да се сложи край на МСП в рамките на мандата на тази комисия", каза първият заместник-председател на комисията Франс Тимерманс, цитиран от миналогодишното съобщение, свързано с мониторинговия доклад.


Когато встъпи в длъжност преди четири години, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обеща, че до края на петгодишния му мандат вече почти 12-годишното наблюдение над България и Румъния ще бъде приключило. За да стане това обаче, двете държави трябва да покажат убедителни резултати и необратими промени в наблюдаваните области.

Дневник