Във Формула 1 величието на пилотите много често се определя по броя на световните титли, победите и останалите рекорди. Има обаче и друга категория пилоти, чиито ореол свети не по-малко силно, въпреки че не са в челото в изброените класации. Така Найджъл Менсъл и Джеймс Хънт са считани за икони спорта с по само една титла, а Жил Вилньов е легенда дори без да е ставал шампион. В тази категория на специалните шампиони влиза и Фернандо Алонсо – пилотът, който в Гран при на Абу Даби ще се качи за последен път в болид от Формула 1.

След 17 сезона неизменно в най-престижната автомобилна надпревара показателите на испанеца са впечатляващи. Той има 311 старта (втори във вечната ранглиста и ще запише 312-о състезание), 32 победи (шести в историята), 97 подиума (шести), 202 завършвания в точките (трети) и още редица други.

Алонсо дебютира в Гран при на Австралия през 2001 г. и до днес е шестият най-млад пилот, който се е качвал в болид от Формула 1. Испанецът е и третият най-млад победител в Гран при – Унгария 2003 г., когато беше едва на 22 години и 26 дни.

За кариерата на испанеца, белязана от много върхове и спадове може да се говори дълго. Двете световни титли може и да не отговарят на таланта, който притежава напълно Алонсо, още повече, когато има пилоти достигнали много по-лесно до много повече титли от него. В дадени моменти и испанецът взе неправилни решения, извървя пътя си във Формула 1 по свой собствен начин.

"С течение на времето осъзнах какво значат успехите ми за Испания и за моя роден регион Астурия. Преди Формула 1 и моторспорта като цяло не следеше толкова, нямаше традиция. До 2003 г. дори състезанията не се излъчваха пряко по телевизията. Това е най-голямата ми гордост, че успях да прославя Испания и да проправя една пътека в родината ми", каза пилотът преди последния си старт.


"Всички тези мили думи, изпращания и церемонии са малко странни за мен. Аз съм по-скромен, отколкото си мислите и се притеснявам. Със сигурност бих искал да съм невидим до понеделник, за да може всичко това да отшуми, но сега трябва да говоря доста и да давам интервюта", добави испанецът.

Влизането на Алонсо във Формула 1 беше изненада с оглед на това, че беше непознат. Испания така и нямаше успехи във Формула 1, а преди него най-известният пилот от тази страна беше Педро де ла Роса. Благодарение на телекомуникационната компания "Телефоника" Алонсо влезе във Формула 1 с "Минарди", а две години по-късно беше титулярен пилот в "Рено".

Път му даде Флавио Бриаторе, който е един от хората, повлиял най-много в кариерата и на легендарния Михаел Шумахер.

Да победиш непобедимия

Именно битките с Шумахер направиха Фернандо Алонсо двукратен световен шампион, но и му спечелиха място като един от най-добрите пилоти в историята.

Испанецът попадна във Формула 1 в годините, в които Шумахер доминираше с "Ферари". Пет титли за него със Скудерията и десетки победи, комбинацията Шумахер – "Ферари" изглеждаше непобедима до началото на сезон 2005. В него Алонсо беше безапелационен –седем победи и общо 15 качвания на подиума в 19 старта, за да се случи немислимото, едва 24-годишният Алонсо прекъсна доминацията на великия германец.


Точно борбата помежду им през 2005 и 2006 г. беше изпълнена с едни от най-качествените състезания за последните десетилетия. Уважението, което демонстрираха Шумахер и Алонсо също беляза двата сезона.

"Няма една определена причина, заради която го считам за най-трудния ми съперник. Просто когато влизах във Формула 1, Михаел доминираше в спорта, а аз бях един новак. Да се видя няколко години по-късно, спорейки за титлата с него, а след това и да го победя два пъти поред беше немислимо. Битките ми с него винаги са били по-специални и емоционални", каза Алонсо в навечерието на последния си уикенд във Формула 1.

Трудните години

През 2007 г. като двукратен световен шампион Алонсо продължи кариерата си в "Макларън". Макар и да беше спечелил титлата с "Рено", именно британският тим беше разглеждан като равностоен по финанси и престиж на "Ферари", а славната история на "Макларън" също привлече испанския пилот.

Там той попадна на амбициозния дебютант Люис Хамилтън, с когото не успяха да поделят отбора. Алонсо беше големият шампион, а Хамилтън младият и много бърз новак, който на всичкото отгоре беше протежете на шефа на отбора Рон Денис. В крайна сметка битката между двамата пилоти доведе до скандали и атмосфера, при която не можеше да се работи.

Заради обтегнатите си отношения с всички в "Макларън", станали дори нетърпими след скандалното Гран при на Унгария, Алонсо беше освободен след края на сезона.

Последваха две години в "Рено", които също бяха съпътствани със скандал, около спечелването на Гран при на Сингапур. Тогава испанецът триумфира след умишлена катастрофа на съотборника си Нелсон Пике младши, но по-големите последствия бяха за Бриаторе.

Едва след преминаването във "Ферари" Алонсо отново имаше шансове да се бори за световната титла. Периодът в легендарния италиански отбор обаче съвпадна с едни от най-слабите години за Скудерията изобщо. Макар и да нямаше най-добрият болид Алонсо два пъти се размина буквално на косъм с титлата.

През 2010 г. испанецът беше победен със само четири точки от Себастиан Фетел, като остана седми в Гран при на Абу Даби. Две години по-късно разликата беше три точки.

"Искрено съжалявам, че Фернандо не спечели нито една титла с "Ферари". Разглеждам го като едн от най-добрите пилоти по отношение на състезанията, той притежава натурален талант и непримиримост, каквато имат само великите шампиони. За съжаление и ние не успяхме да му дадем шампионски болид", каза преди години бившият президент на "Ферари" Лука ди Монтедземоло.

С "Ферари" Алонсо прекара пет сезона, спечели 11 победи, но се оказа ненужен, когато от Скудерията успяха да си осигурят услугите на четирикратния шампион Фетел за сезон 2015. Така последва завръщането в "Макларън", осем години след скандалите, които го прогониха от тима.

Изминалите четири сезона обаче не са нещо, с което двукратният световен шампион да се гордее – 23 отпадания (колкото имаше сумарно за предходните 11 сезона), нито едно качване на подиума и битка в средата на колоната.

Какво е бъдещето

Засега сигурно е, че Алонсо слага край на своята кариера във Формула 1, но нито за момент не каза, че това е окончателно. "Може би догодина през април или май вече ще ми е омръзнало да гледам телевизия и ще искам да се върна, така че кой знае", пошегува се испанецът.

Той си остави вратата отворена, най-вече за 2020 г., когато е възможно да има свободни пилотски места най-вече в топ отборите. Не е сигурно обаче дали тимовете ще са склонни да вземат испанеца.

Бъдещето пред Алонсо е свързано с различни надпревари, след като в последните години той разшири палитрата от серии, в които се състезава. Испнаецът ще направи втори опит да спечели "500-те мили на Индианаполис" - най-популярната надпревара в САЩ. Ако го направи, Алонсо ще стане едва вторият пилот в историята с "Тройна корона в моторспорта" след Греъм Хил.


"Тройната корона" представлява победа в Гран при на Монако във Формула 1, триумф в Инди 500 и "24-те часа на Льо Ман". Алонсо има две победи в Монако, а през 2018 г. спечели Льо Ман с прототип на "Тойота".

"Това е моят шанс да остана в историята на моторспорта. За да си най-велик трябва да имаш повече титли от Михаел, а аз не мога да го достигна, така че "Тройната корона" е нещо, което искам силно".

Дневник