Три години след ратифицирането в Париж на решаваща глобална сделка за климата, световните лидери се събират отново, за се договорят по уточняващи договорни условия. След еуфорията от 2015 г. настъпи трезвото осъзнаване на факта, че постигането на договореност между близо 200 държави, всяка със своите политически и икономически нужди и изисквания, ще бъде предизвикателство, свидетелство за което бе и решението на президента Доналд Тръмп да оттегли САЩ от Парижкото споразумение, повтаряйки мантрата си "Америка на първо място".

"Погледнато отвън, това е неизпълнима задача", каза полският заместник-министър на околната среда Михал Куртика за преговорите от 2 до 14 декември в град Катовице, които той ще председателства.

Основен приоритет ще е завършването на т.нар. Парижки регламент - правилник, който определя как страните да отчитат вредните си емисии, как да ги огласяват прозрачно пред останалия свят и да информират какво предприемат за намаляването им. Опитни преговарящи наричат конференцията с очаквани 25 хил. участници "Париж 2.0" заради високите залози, които ще се разиграят в Катовице.

Горските пожари в Калифорния и Гърция, сушата в Германия и Австралия, тропическите циклони "Мангхут" в Тихия океан и "Майкъл" в Атлантика - учените казват, че екстремното време тази година дава само бегла представа за предстоящите бедствия, ако глобалното затопляне продължи с нестихваща сила.

Огласен наскоро доклад на Междуправителствената експертна група по климатичните промени предупреди, че времето изтича, ако светът иска да постигне най-амбициозната си цел от Парижкото споразумение - да задържи глобалното затопляне в рамките на 1.5 градуса по Целзий. Планетата вече е с 1 градус по-топла, отколкото в прединдустриалната епоха, а е на път да се затопли с още 2-3 градуса до края на века, ако не се вземат драстични мерки.

Конференцията ще има "доста съществени последици за човечеството и за начина, по който се грижим за планетата си", каза Куртика пред АП преди форума.

Експертите са единодушни, че набелязаните в Париж цели може да бъдат постигнати само ако до 2050 г. емисиите от въглероден диоксид и други газове с парников ефект бъдат сведени до нула. Само че Парижкото споразумение дава възможност на страните да определят сами количествата на вредните си емисии. Някои са на път да се справят със задачата, други - не. Като цяло светът напредва в погрешна посока.

Миналата седмица Световната метеорологична организация съобщи, че през 2017 г. средната в световен мащаб концентрация на въглероден диоксид е отбелязала нов рекорд, а равнището на другите газове, създаващи парников ефект, като метана и азотния оксид, също се е повишило. Тази година се очаква ново увеличение с 2 процента на произведените в резултат на човешка дейност емисии, тъй като изграждането на захранвани с въглища електроцентрали в Азия и Африка продължава, а поглъщащите въглеводорода гори намаляват със скорост, с каквато не могат да с възстановят.

"Всички признават, че националните планове, взети сумарно, ще доведат до затопляне над 3, а може би и 4 градуса", казва Юхан Рокстрьом, новият директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието на климата. "Знаем, че се движим в погрешната посока", каза Рокстрьом. "За да имаме шанса да задържим затоплянето под 2 градуса, трябва да намалим глобалните въглеродни емисии не по-късно от 2020 г. - до две години, предупреди той.

Убеждаването на страните да набележат нови, по-сурови цели за намаляване на емисиите до 2020 г., е ключово предизвикателство в Катовице. Ако това стане, то ще доведе до драстични промени във всички отрасли на техните икономики, включително до пълен отказ от изкопаемите горива.

Бедните държави искат богатите да се ангажират с по-чувствителни ограничения, на основание, че са отговорни за основната част от въглеродните емисии в атмосферата. Богатите държави казват, че са готови да го направят, но само ако и бедните страни поемат своя дял.

"Очевидно не всички страни са на един и същи етап на развитие, така че трябва да имаме и това предвид и да правим разлика между отговорностите, което е огромна задача", казва Лидия Войта, съдружник в базираната в Берлин консултантска компания "Климатекос" и бивш полски участник в преговорите за климата.

Сред онези, които се очаква да са най-настоятелни за приемане на амбициозни мерки, ще са малките островни държави, които вече се сблъскат със сериозни предизвикателства в резултат на климатичните промени.

Междувременно САЩ са далече от онази движеща сила, която бяха на преговорите в Париж при президента Барак Обама. Бразилия и Австралия, които преди бяха твърди поддръжници на споразумението, изглежда следват примера на Тръмп. Някои наблюдатели се опасяват, че националистическия подход към климата може да торпилира надеждата за съществен напредък в Катовице. Други са по-оптимистично настроени.

"Скоро ще видим достатъчно голямо малцинство от важни икономики да се ориентира категорично в правилната посока. Това може да има заразителен ефект и да се окаже положително", казва Рокстрьом.

Полша може в крайна сметка да изиграе ключова роля за сближаването на двете противоложни страни. Тя вече беше председател на три предишни кръга климатични преговори, а фактът, че основната част от енергетиката й разчита на въглищата, кара Варшава да обмисля сурови мерки в идните години.

Двадесет и четвъртата международна конференция за климата, или COP24, както е известна, ще се състои на мястото на закрита през 1999 г. въгледобивна мина в Катовице, работила в продължение на 176 години.

От 90-те години на миналия век в страната са закрити пет от седемте й каменовъглени мини, тъй като Полша постепенно преустанови субсидиите и се насочи към пазарната икономика. В другите райони на града обаче 1500 миньори продължават да добиват хиляди тонове въглища дневно. Полша продължава да разчита на въглищата за покриване на около 80 процента от енергийните си нужди. Властите възнамеряват да изпратят сигнал, че миньорите и онези хиляди други хора, чиито работни места са застрашени от отказа от въглищата, не са забравени и държавата мисли за бъдещето им.

През първата седмица от преговорите се очаква лидерите да подпишат подкрепена от Полша декларация, призоваваща за "справедлив преход", който "ще създаде качествени работни места в районите, засегнати от прехода към нисковъглеродна икономика".

След това преговарящите ще се заемат с трудната задача да превърнат проект от 300 страници в изпълнимо и съдържателно споразумение, под което в края на втората седмица правителствата ще могат да положат подписа си. "Надявам се страните да могат да постигнат компромис и да можем да кажем, че Катовице има принос в това глобално усилие", каза Куртика.

БТА/Дневник