За 36-и път страните от Съвета за сътрудничество в Залива се събират на среща на върха, в която отношенията между спорещите съседи може да се затоплят, ако Катар реши да участва.

Поканата, отправена към Доха за участие, бе голямата новина в средата на седмицата. Емирът на Катар шейх Тамим бин Хамад ал Тани потвърди, че е бил поканен, но негов представител заяви за Анадолската агенция късно снощи, че няма да участва.

Разривът на Катар с другите арабски страни от Персийския залив настъпи през юни 2017 г., когато малкото емирство бе обвинено от Саудитска Арабия, Египет, Бахрейн и Обединените арабски емирства в спонсориране на тероризъм. Четирите държави поискаха от Катар да се дистанцира от организациите "Хамас" и "Мюсюлмански братя" и промени тона си към саудитския съперник Иран.

Случилото се доведе до въздушна, сухопътна и морска блокада на Катар, а Турция остана единственият му верен съюзник в Близкия изток. До този момент страната, иначе богата на газ, силно зависеше от връзките си с останалите в съвета (създаден през 1980 г.), но ѝ се наложи да търси нови търговски пътища и да засили сътрудничеството си с Доха и Техеран.

Дни преди поканата Катар изненадващо обяви, че напуска петролния картел ОПЕК, в който членуваше от близо 57 години. Според "Файненшъл таймс" това действие, преди срещата на супергрупата ОПЕК+ (картелът заедно с десет други страни производителки на петрол, сред които и Русия), е протест срещу маргинализацията на Доха.

Шейх Тамим приъства на миналогодишната среща, когато държавите от Персийския залив работеха по-активно, за да разрешат спора си. Представители на четирите държави (Кувейт и Оман се опитват да приемат посредническа роля в него) твърдят, че бойкотът от последната година и половина е намалил подкрепата на Доха за ислямистки групировки. На Катар освен това се наложи да пренасочи милиарди долари от суверенния си фонд, за да се справи с икономическите последици от блокадата.

"Мнозина се чудят дали - или как - срещата този месец ще е по-различна от миналата година в Кувейт. Макар да е трудно да се предскаже как ще премине срещата, предишните изявления на представители на страните от Залива показват, че нито една от двете страни няма волята да направи големи отстъпки," пише електренното издание "Ал Монитор". "Обратно, нагласите и на двете страни показват, че кризата в Залива може да продължи много време."

Според сайта Съветът за сътрудничество от Залива е в най-нефункционалната си точка от основаването на институцията през 1981 г., когато държавите решават да работят по-тясно в икономиката, сигурността и културата. "Блумбърг" същевременно отбелязва, че въпреки напрежението от двете страни едва ли може да се стигне до пълен разрив - държавите от Залива внимават да не ядосат Вашингтон, който държи на "арабското единство" като способ за възпиране на Иран.

dnevnik.bg