Адвокат Ирен Савова от екипа защитници по делото срещу отстранения кмет на район "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова призова главния прокурор да разпореди проверка, която да установи как материали от СРС са се озовали в публичното пространство.

В понеделник сайтът "Правен свят" публикува разговори и факсимилета от протоколи, за които твърди, че са от записани със СРС разговори на Иванчева и Петрова, подсъдими за искане и вземане на подкуп, и посредника Петко Дюлгеров, също подсъдим. Според тълкуването на публикуваните разговори в сайта тримата обсъждали сумите, които да бъдат поискани от строителния предприемач Александър Ваклин. Тези СРС досега не са четени в съдебната зала. Оттук и въпросът - ако са част от делото, как са излезли от него и са станали публични, пита адвокатът.

"Кой го разпространи това и защо? Главният прокурор трябва да отговори на този въпрос, защото тези СРС-та се разпространяват, за да подкрепят тезата на обвинението. За да се разсеят всички съмнения, че това идва от прокуратурата, главният прокурор трябва да отговори кой ги разпространява", заяви Ирен Савова.

Според думите й прокуратурата се активирала избирателно по различните случаи.

"Аз не се чувствам равнопоставена с г-н Ваклин. При разпита на г-н Ваклин се установява, че той за ръчичка е воден от служител на КПКОНПИ в специализираната прокуратура. Там слиза специално човек - прокурор, който го взема и му помага да си напише жалбата, и оттам започва да се тресе цялата държава. Когато аз подавам сигнали до прокуратурата, че ми е откраднат документ с изключително важно значение в единствен оригинал - не следва абсолютно нищо. Когато баща ми загина при такива тежки обстоятелства... Или се разпространиха некролози - сезирах прокуратурата. До момента нямам въобще индикация, че по този случай се работи", каза още Ирен Савова.

Наказателният кодекс /НК/ дефинира като престъпление изнасянето на материали от СРС. Член 145-а от НК гласи, че "който използва информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева". А ако деянието е извършено от длъжностно лице, наказанието е по-голямо.

"Дневник" се обърна към зам. главния прокурор Иван Гешев с въпроса дали прокуратурата ще разпореди проверка въз основа на този член от НК. С уговорката, че не е запознат с публикуваните извадки от СРС и въобще със случая, Гешев каза само, че прокуратурата ще изпълни своите задължения качествено и в срок.

Неофициално от прокуратурата коментираха, че делата се сканират и се предоставят на всички страни по делата, което означава, че всеки с достъп до определено дело може да разпространи материали от папките. В случая обаче публикуваните СРС-та подкрепят обвинението, както подчерта адвокат Савова, което поставя под съмнение да са разпространени от подсъдимите.

От прокуратурата казаха също, че "от известно време СРС-тата нямат гриф за секретност" и това означавало, че не може да се ползва цитираният член от НК за обосноваване на проверка. Но не обясниха каква е връзката с премахнатия гриф, тъй като в разпоредбата на НК се говори за "информация, придобита със СРС", без да се уточнява дали информацията има или няма гриф за секретност.

Дневник