Депутатите от комисията по околната среда и водите в Народното събрание единодушно гласуваха Законът за защитените територии да бъде изменен, за да не забранява категорично изменението на водоизточниците в националните паркове. Това се случи на днешното заседание на комисията с добавяне на текст за водите в националните паркове между първо и второ четене на проекта за изменение на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ).

Текстът за националните паркове беше предложен след гласуването на първо четене на проектозакона за въздуха от депутатите от "Обединените патриоти" Атанас Стоянов и Борис Ячев.

Предложението на "патриотите" е за промени в чл. 21 (9) от Закона за защитените територии. Към момента той гласи: "В националните паркове се забранява нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии." "Обединените патриоти" предлагат да се уточни, че нарушаване на състоянието на водите в националните паркове е възможно "в случаи на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората и до материални щети". Темата за опасностите от наводнения обаче се третира от Закона за водите и ходът с намеса чрез актуално разглеждания закон за въздуха изглежда като спешен опит за решаване на наболял в момента проблем. Предложението бе мотивирано от вносителя Атанас Стоянов като запълващо липсващо законодателство за наводненията и целящо спасяване на имущество и животи от природни бедствия. Подкрепа за вносителя изказа депутатът от Банско Александър Мацурев (ГЕРБ), който призова текстът да се приеме, за да се спасят човешки животи.

Предложението, прието днес от парламентарната екокомисия, повтаря текстове за позволяване на водохващания, които конкретно за един национален парк бяха предложени с решение от 28 декември 2017 г. на Министерски съвет за отслабване на защитните режими в плана за управление на Пирин. Настоящата идея на "патриотите" за спешно отслабване на защитата на водите в националните паркове идва в момента, в който се очаква обявяване на окончателното решение на Върховния административен съд за спорното правителствено решение, което на първа инстанция беше отхвърлено - сред други мотиви на съда, и защото противоречи на чл. 21 от Закона за защитените територии.

Единствената реплика към предложението в залата днес беше от Тома Белев от Асоциацията на парковете в България. Според него аргументирането на промените за водите в националните паркове чрез закона за въздуха с доводи за превенция на наводненията са незащитими. Той посочи, че съществува европейска директива, налагаща защита от наводнения и тя е транспонирана в България. Вече приетото законодателство включва Планове за управление на реките и наводненията (ПУРН), задължителни и вече действащи по силата на Закона за водите. Такова възражение е изразено и в становището на "Грийнпийс България". Белев изтъкна също, че защитата за водите в националните паркове, определена с чл. 21 (9) на Закона за защитените територии реално засяга само три парка - Пирин, Рила и Централен Балкан, като само река Глазне в Пирин е идентифицирана като проблемна от действащите ПУРН. В тази връзка от ЕС "За Земята" наричат промяната "поправката Цеко", а становища от граждани и Институтът за зелена политика заявяват, че тя обслужва интересите за инфраструктурна намеса в ски-зона "Банско", през която Глазне минава.

И все пак - закон за въздуха

Законопроектът за изменения в закона за въздуха беше внесен на 22 октомври с мотиви за изпълнение на решението от 2017 на Съда на ЕС, с което държавата беше осъдена за неизпълнение на задълженията по Директивата за качеството на въздуха. Според него България не спазва изискванията за пределно допустимите концентрации на ФПЧ10 в атмосферния въздух и за свеждане до минимум на продължителността на периодите, в които този стойности са превишени. Промените се случват и на фона на засилено обществено недоволство от високите концентрации на ФПЧ през последните седмици в няколко големи града в България.

Освен текстовете за водите в националните паркове, които изненадващо се внесоха чрез Закона за чистотата на атмосферния въздух, почти всички промени бяха приети без дискусии и с единодушно одобрение. Повечето тематични промени с цел намаляване на концентрациите на ФПЧ не са променени след първо четене и включват: стандарти за въглищата, използвани за отопление, изисквания към общинските планове за контрол и глоби за кметовете, които не постигат намаление на замърсяването.

Приетите от комисията днес текстове съвпадат напълно с предложения работен доклад, с прецизирани от работна група формулировки след първо четене. Всички предложения на доклада депутатите дисциплинирано приеха днес единодушие, освен това за регламентите за дървесината за битово отопление.

Промяна е. че между първо и второ четене депутатите са определили сроковете за постигане на резултати по общинските програми за намаляване нивата на замърсителите, така че гласуваният днес текст - за разлика от първоначалния вариант -транспонира правилно Директивата за качеството на въздуха, като в чл. 27 (5) поставя изискване, че "програмите включват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък". С този текст държавата ще отговори частично на осъдителната присъда от Европа за неизпълнение на директивата.

75% от замърсяването на въздуха остава извън закона

При приемането на предварително подготвените текстове за гласуване депутатите повдигнаха само два въпроса. От важност според всички изказали се беше темата за дефиниране на дървесината за огрев като част от твърдите горива за битово отопление и поставяне на изисквания за качеството й като мярка за намаляване на замърсяването на въздуха. В този дух беше предложението на народните представители от БСП Манол Генов, Дора Янкова и Атанас Костадинов, което беше подкрепено от присъстващите неправителствени организации ЕС "За Земята", Грийнпийс-България и Асоциацията на парковете в България. Всички парламентарни групи и представящият Министерството на околната среда и водите зам.-министър Николай Кънчев се съгласиха с важността на контрола върху дървесината и цитираха данни от доклада на Световната банка за екоминистерството, сочещи че отоплението с мокра дървесина е причинител на 75% от замърсяването на въздуха. При все това, законопроектът на включи дървесината като част от твърдите горива, за които да се определят стандарти в Закона за чистотата на атмосферния въздух и възложи на горското министерство да реши проблема в бъдещ подзаконов акт.

Тома Белев от Асоциацията на парковете коментира, че Министерството на земеделието, храните и горите няма нито законовите функции, нито капацитета да определи и контролира стандарти за битовото отопление с дървесина. Той призова такива стандарти да се третират от ЗЧАВ по същия начин както стандартите за въглища за битово отопление.

Отлагането на проблема със замърсяването от изгаряне на некачествена дървесина за бъдеща наредба е недостатъчно амбициозно и според сдружение "За Земята", които повдигнаха темата за нужните законови регламенти още прeз юни при първия вариант на законопроекта в края на октомври. В подкрепа на предложението на БСП се изказа бившият екоминистър Джевдет Чакъров (ДПС), който даде пример за наредба за охраняемите зони на водите, която е трябвало да бъде приета до 2006г, но все още липсва. Като проблем за приемането на стандартите за дървесина от ГЕРБ изтъкнаха липсата на ресурси и капацитет за контрол по тази тема на Националната агенция за метеорологичен и технически надзор, която засега ще бъде натоварена само с контрола на замърсяването от въглища.

От БСП призоваха да бъдат отделени средства за капацитет, а не липсата им да бъде аргумент за законова дупка в регламентите за чистота на въздуха. В крайна сметка мнозинството отхвърли текста на БСП за регламентиране на дървесината в закона и прехвърли отговорността към МЗХГ със срок за изготвяне на наредба до 6 месеца след влизане в сила на закона за въздуха. Това беше единствената точка, която се гласува без мнозинство - текстът за дървесината беше подкрепен от 7 депутата и отхвърлен с 11 гласа на мнозинството.

Глобите

Втори дискусионен момент беше коментарът на Джевдет Чакъров (ДПС) за това, че нивата на глобите трябва да бъдат по-високи, с цел превенция на нарушенията и намаляване на риска от корупционни практики за избягване на минималните глоби. Отговорът на правните съветници на комисията беше, че законопроектът поставя по-широки рамки, но за отделните видове нарушения специална наредба ще прецизира размера на глобите. От Асоциацията на общините в България апелираха минималните глоби да не бъдат повишавани, защото това ще затрудни допълнително събираемостта им при бедните домакинства, които най-често се отопляват с нискокачествени въглища. В крайна сметка, размерите на глобите бяха приети от комисията в първоначално предложените размери - за по-малки нарушения от 100 до 1000 лв и от 2000 до 5000 ли, а за по-големи - от 5000 до 10000 лв.

Депутатите не коментираха други теми, освен регламента за дървесината и размерите на глобите. За сметка на това, възражения към приетите текстове освем Тома Белев от Асоциацията на парковете в България изрази и Ивайло Хлебаров от ЕС "За земята".

Той се изказа срещу това, че законопроектът не предвижда увеличаване на правомощията, финансовия и административен капацитет на кметовете, въпреки че приема значими увеличения в изискванията и отговорностите им и им налага персонални финансови глоби за замърсяването на въздуха. Той смята, че ЗЧАВ трябва да увеличи правомощията и финансовия и административен капацитет на общините, така че те да могат да предприемат нужните мерки по организация и контрол на транспорта и битовото отопление и да постигнат реален напредък по концентрацията на ФПЧ, за които Съдът на Европа е осъдил България.

Друг проблем според Хлебаров е, че общинските планове са необжалваеми. Това задължително трябва да се промени, според експерт, защото мерките за намаляване на замърсяването на въздуха, които могат да поставят изисквания към гражданите (използване на определен тип печки) и да засягат техни права (например, правото на чист въздух) предполагат те да могат да се изказват по общинските програми. Липсата на достъп до съд е нарушение на правото на Европейския съюз и обжалваемостта на общинските програми за въздуха е задължение, потвърдено от константната практика на Съда на Европа, която е задължителна за страната ни.

Dnevnik.bg