Диета, която може да спаси част от човечеството и предотврати катастрофални последици за планетата, а и да изхрани 10 млрд. души към 2050 г. - възможно ли е? Да, смятат учени.

Според тях диетата за "планетарно здраве" изисква огромна промяна в начина, по който се хранят хората, пишат "Ройтерс" и Би Би Си. Според Тим Ланг, професор от Лондонския университет, "храната, която ядем, и начинът, по който я произвеждаме, определят здравето на хората и планетата, а сега правим това по много погрешен начин". Според него изхранването на човечеството при сегашните навици би било невъзможно след няколко десетилетия.

Месото например не би се премахнало напълно от хранителния режим, но всеки ден би било прекалено, смятат те - може да става дума за най-много бургер на седмица или голяма пържола месечно.

Риба и пилешко месо (разглеждано отделно от останалите) се позволяват два пъти седмично, но остатъкът от протеините трябва да дойде от растителна храна. Препоръчват се ядки и бобови култури (фасул, леща, грах) всеки ден. Плодовете и зеленчуците трябва да са половината от храната на масата, макар някои (като картофите и силно разпространената в Африка маниока) да трябва да се ограничат.

Списъкът

Учените препоръчват тя да включва например ядки (50 грама дневно), бобови растения (75 грама дневно), риба (28 грама) и яйца (13 грама или малко над едно яйце седмично).

Това ограничава приема на месо (15 грама дневно червено месо и 29 грама пилешко), въглехидрати (хляб или ориз - 232 грама дневно и зеленчуци със скорбяла, по 50 грама дневно) и млечни продукти (250 грама дневно).

Зеленчуците може да са около 300 грама от храната в дневното меню, а плодовете - 200 грама. За захарта също има ограничения - 31 грама дневно. Продукти като зехтин се препоръчват в количество до 50 грама.

Различните кътчета на света ще се сблъскат с различни проблеми, ако опитат да приложат тази диета. В Северна Америка например жителите се хранят с 6.5 пъти повече червено месо от препоръчаното (в Южна Азия, за сравнение, потреблението е половината от желаното). В Африка на юг от Сахара пък количеството маниока и картофи, с което се изхранват жителите, е 7.5 пъти над препоръчаните нива.

Какво ще се промени

Проблемът е, че населението на Земята ще достигне 10 млрд. души около 2050 г. (или по-рано) и ще продължи да нараства. Диетата, казват изследователите, ще може да предотврати смъртта на 11 млн. души годишно, които иначе умират заради заболявания, свързани с неправилно хранене.

Освен това търсенето на храна се отразява тежко на планетата. Около една четвърт от парниковите емисии се дължат на използването на земята за земеделие и управление на горските ресурси. Това е значително повече от отпечатъка на всички превозни средства на планетата.

Само на животновъдството се падат между 14.4 и 18 на сто от парниковите газове по света, отделяни от човешка дейност. Земеделието освен това увеличава замърсяването с амоняк и фини прахови частици, а заедно с хранително-вкусовата индустрия е сред най-интензивно използващите прясна вода.

Учените същевременно съзнават, че би било "твърде амбициозно" да се очаква, че всички хора по света биха се хранили по този начин - най-малкото заради неравенството в достъп до различни продукти и заради факта, че над 800 млн. души нямат достъп до основни продукти или достатъчно количество храна.

Дневник