Най-оптимистичната заявка за замяна на българския лев с евро би могла да е 1 януари 2022 г. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов по време на граждански диалог на тема "България по пътя към еврото". В дискусията взеха участие също заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за еврото и социалния диалог и за финансовата стабилност, финансовите услуги и капиталовите пазари Валдис Домбровскис и евродепутатът Ева Майдел (ГЕРБ/Европейска народна партия). Инициативата "Граждански диалози" среща членове на Европейската комисия с гражданите.

По думите на Горанов може формално да се каже, че престоят на българския лев в т.нар. чакалня за еврозоната (обменно-валутния механизъм ЕРМ 2) ще бъде успешен и ако успоредно се придвижват и другите действия, всичко би могло, оптимистично казано, да приключи на 1 януари 2022 г. и от тогава да "разменяме евро, а не левове".

Според него от гледна точка на технология всичко върви доста добре. В края на миналата година са били приети сериозни законови изменения, които да направят възможно присъединяването към ЕРМ 2. "Не виждам до лятото, когато ще излезе оценката на Европейската централна банка, никакви съществени технологични проблеми, освен недодялания скептицизъм на някои анализатори, които искат да отрекат ползата от еврото, базирайки се на различни изказвания на някои централни банкери от Унгария и Чехия, например", допълни министърът.

Той подчерта, че еврото се е утвърдило като втората най-ползвана валута на света и че опитът да се съберат толкова разностранни икономики е предизвикателство, но се е видяло, че въпреки огромния шок на финансовата криза, еврото се е превърнало в механизъм, който успява да гарантира благосъстоянието на европейските граждани. В момента текат интензивни дебати за споделянето на рисковете в рамките на паричния съюз, обясни Горанов, като изрази оптимизъм, че еврото е гаранция за невъзвратимостта на европейската интеграция и част от мирния процес след Втората световна война.

Той посочи, че България има конкретни стъпки и очаквания в рамките на следващите няколко месеца. Няма да спестя удовлетворението, че получихме след толкова години ясен ангажимент през какво трябва да минем, за да стигнем до целта влизането в ЕРМ 2 и в резултат на което малко след това и в еврозоната, каза още министърът.

Не съм чул други притеснения от въвеждането на еврото, освен спекулациите за конвергенцията на цените, каза Горанов. По неговите думи опитът от другите държави или от промяната на българския лев показва, че такъв тип шокове са управляеми и има много механизми, които да минимизират рисковете.

Биха могли да се очакват ценови промени, но те ще са свързани с доходната конвергенция. Нормално е, когато заплатата на този, който произвежда хляб расте, да порасте и цената на хляба, но това е естествен реален процес. Когато факторите за производство увеличават цената си, това се отразява и върху ценовата конвергениция, обясни Горанов.

"Умерен оптимист съм, че ако всичко мине наред с оценката на качеството на активите и стрес тестовете, ще очакваме и ще имаме повод да кандидатстваме за ЕРМ 2 и ще имаме положителна оценка. Минималният срок за престой в ЕРМ 2 е две години и ако предположим, че това лято получим съгласие на останалите държави и българският лев влезе в ЕРМ 2, те изтичат през 2021 г. Най-краткият път е две години в ЕРМ 2 и до една година за подготвителни действия, като част от тези процеси", уточни министърът.

Ползите от еврото

От гледна точка на Европейската комисия ние приемаме много добре намерението на България да се включи в ЕРМ 2, заяви Валдис Домбровскис. Като предимства, които члизането в еврозоната би могло да донесе за българската икономика, той посочи по-ниски обменни курсове и много големи ползи за бизнеса и пътуванията, както и привличането на чуждестранни инвестиции.

Домбровскис обърна внимание, че е една много дълбоко засегната нагласа е, че еврото води до по-високи цени, но при последните пет държави, които са се включили в еврозоната ефектът върху инфлацията е бил много ограничен.

По думите му според Еврокомисията България отговаря на всички икономически и фискални критерии, с изключение на валутните критерии за включване в ЕРМ 2. Той припомни, че новият елемент за включване е, че то значи и включване към банковия съюз. "България се предполага че ще се включи и в банковия съюз и трябва да се изпълнят отделни изисквания, рамка, законодателство срещу пране на пари, управление на държавни предприятия. Знам, че изпълнението на тези критерии се извършва в момента. Извършва се конструктивна работа, има прогрес и ние може да сме сигурни, че ще има положителен резултат в средата на тази година", допълни Домбровскис.

България и сега има фиксиран валутен курс, но не се ползва от подкрепата на ЕЦБ и предимствата на по-ниските лихви и финансови разходи, характерни за еврото, каза още той.

Според него се очаква да има положителен ефект върху лихвените проценти от приемането на еврото, което е доказано и от държавите, които вече са се присъединили към еврозоната. Включването в ЕРМ 2 се вижда като положителен фактор за кредитните агенции, което потенциално носи по-добър кредитен рейтинг.

Ефикасността за използването на европейските фондове може би не е директно свързана с това дали държавата е в еврозоната, каза Домбровскис в отговор на въпрос от публиката. За това има преди всичко европейски регулации как тези пари се изразходват и има много строг контрол как се изразходват и механизми за прилагане, допълни той.

Домбровскис призна, че има няколко държави, които не бързат да се включат в еврозоната и каза още, че има много доказателства, според които това може да помогне с икономическото развитие в България. Той все пак подчерта, че макар с еврото икономическият растеж да е малко по-бърз, е необходима и целева социална политика.

Страховете за инфлацията

Евродепутатът Ева Майдел отбеляза като положително развитие, че вече има и конкретно извървяни стъпки, план към еврозоната, както и много ясни обещания от министрите на еврозоната от лятото на 2018 г. , както и че се работи в посока по-голяма осведоменост на гражданското общество. Девет от 10 българи преди година не са били информирани за ползите от еврозоната, което води до това, че фалшиви новини могат много по-лесно да стигнат до българските граждани и да се спекулира с темата в обществото, каза още тя.

Майдел също обърна внимание, че инфлацията е едно от най-големите притеснения в момента. До голяма степен страховете са, че ще има по-голямо увеличение на цените, отколкото на заплатите, но практически не се наблюдава никакъв ефект върху инфлацията в последните няколко разширявания на еврозоната, допълни Майдел, като подчерта, че проблемът на еврозоната е, че инфлацията е много ниска.

Като позитиви от приемането на еврото, евродепутатът изтъкна, че ако има голяма криза в Европа, България ще има достъп до механизъма за стабилност, чрез който спестяванията на българите ще бъдат много по-добре защитени. Освен това ще се спести много и от това, че няма да се обменя валута - 1 млрд. евро на година.

Дневник