Сибирските американски щати" - под това драматично заглавие московският в."Новая газета" коментира преди две седмици настъпилата днес промяна в структурата на собствеността на основния бизнес на олигарха Олег Дерипаска. "Отнемат от Русия контрола над стратегически отрасъл, а който владее "Русал", той управлява и регионите в азиатската част на страната", посочва още изданието.

Групата En+ на Олег Дерипаска, един от руските олигарси, смятани за особено близки до президента Владимир Путин, от понеделник не е обект на санкции от САЩ, въведени през април 2018 г. Но цената за това е споразумение с Вашингтон, съгласно което той губи контрол над нея и над Rusal - вторият (след китайската Hongqiao) по големина в света производител на алуминий, който, от своя страна, притежава 27% от "Норникел".

Дерипаска остава в списъка на санкционираните физически лица. Той поддържаше връзки с Пол Манафорт, бившият ръководител на предизборната кампания на президента Доналд Тръмп, който бе арестуван за финансови измами в размер на десетки милиони долари и през септември 2018 г. се призна за виновен за заплашване на свидетел и заговор за престъпна дейност срещу САЩ.

Казусът е уникален, тъй като никога досега физическо или юридическо лице не са били изключвани от американски санкционен списък благодарение на споразумение.

Формално, активите остават в Русия - КрАЗ (Красноярският алуминиев завод" и БрАЗ (Братският алуминиев завод), които са най-големите в света, както и съпътстващите ги по-малки фирми и екологични проблеми. Същото важи и за енергийната част от En+ - компанията Евросибенерго с язовирните стени и ВЕЦ на сибирските реки и Байкал.

Също така формално En+ не е руска компания и Дерипаска ще продължи да управлява дела си от дружество, регистрирано на британския остров Гърнси. Оперативното управление на бизнеса му ще водят други, одобрявани от финансовото министерство на САЩ, хора с влияние по този начин върху световната отбранителна промишленост, самолето- и корабостроенето, както и още индустрии, зависими от 13-я елемент в Менделевата таблица.

Търговията с акциите Rusal бе подновена в Азия и Европа с положителна реакция на инвеститорите. Поскъпването в Хонконг бе с 9 процентни пункта, а цените на алуминия на Лондонската борса за метали (LME) се понижиха с 1.4% с отпадане на опасенията за дефицит по света от този метал. По данни от първото полугодие на миналата година Европа е основният пазар (43% от приходите) за Rusal, следвана от бившите съветски републики (без балтийските) с 29% и американския и азиатския пазари (общо 13%).

Енергийно-металургичната група обяви нов състав на 12-членния Съвет на директорите, в който броят на независимите (лично и делово) от Дерипаска лица се увеличи от 3 на 8. Всички те са съгласувани с прилагащото санкциите управление на финансовото министерство на САЩ за контрол над чуждестранните активи (OFAC). Шестима са американски и британски граждани, работили за различни части от правителствените администрации на Вашингтон и Лондон, както и бивш зам.-министър на икономиката на Русия и представител на колежа за управление към парка за авангардни разработки "Сколково" край Москва.

Съгласно споразумението Дерпаска дела си от 70% на 44.95%, но може да гласува с не повече от 35% от акциите на En+ с право на глас и да предлага само четирима от директорите. Почти две трети от акциите са в ръцете на миноритарни акционери и независими американски попечители, което е фундаментална промяна в управлението. Дерипаска

Държавната банка ВТБ потвърди, че при преструктурирането на собствеността е почулила акции на En+, с което делът ѝ нараства от 7.65% до 22.27%. В действителност, през май 2018 г. първият зам.-председател на Управителния съвет Юрий Соловьов каза, че има още 2% акции в дъщерни на банката компании. Така ВТБ би трябвало да е станала днес вторият по големина акционер с почти 24%, но има важна особеност в правата на тези акции. Банката запазва 6.25%, а останалото веднага прехвърли 16.02% на други лица. В понеделник както ВТБ, така и En+ уточниха, че пакетът отива в ръцете на независими фондове, а банката получава само залог по вече отпуснати кредити за бизнеса на Дерипаска, който не ѝ дава право да гласува управленски решения.

Финансовият министър на САЩ не само контролира състава на Съвета на директорите. Сделката принуди да подадат оставки президентът на Rusal Жан-Пиер Тома, както и няколко души от борда на En+. Групата обяви още, че швейцарската компания Glencore ще размени акциите си (8.75%) в Rusal срещу такива (10.55%) с директно влияние при гласуване в En+.

Компаниите се съгласиха и да осигурят "безпрецедентна прозрачност" за финансовото министерство на САЩ, като приеха съответните изисквания към одит, сертифициране и отчетност. Една от новите стъпки е предстоящото създаване на отделна комисия за регулиране и надзор, която да следи изпълнението на изискванията на американските власти. Новият съвет ще започне и активно привличане на независими експерти.

Кои са новите лица в борда

Независим председател на Съвета на директорите на En+ остава лорд Грегъри Баркър. Новите независими директори са Кристъфър Банкрофт Бернъм, Карл Хюз, Джоан Макнафтън, Николас Йордан, Игор Ложевский, Александър Чмел и Андрей Шаронов.

Кристъфър Бернъм е председател и генерален директор на Cambridge Global Capital LLC, а преди това е бил зам.-генерален секретар на ООН по въпросите на управлението и заместник на държавния секретар на САЩ по същата тема. Той е бил и помощник държавен секретар на САЩ за управляването на ресурси и главен финансов директор на американското външно министерство. Бернъм има опит и в ръководството на Deutsche Bank.

Карл Хюз над 30 години работи в петролно-газовия сектор, добивната индустрия и жилищното строителство. Той е директор и председател на комисията по одит на компанията EnQuest PLC. Преди това е бил зам.-председател, старши партньор по одита и ръководител на енергийния и суровинен бизнес на Deloitte.

Джоан Макнафтън е работила в британското правителство до 2007 г., включително в ръководството на политиката в енергетиката и промишлеността. В момента е председател на група експерти за промените в климата и на Консултативния съвет на новата енергийна коалиция на Европа.

Николас Йордан ръководеше поделението на UBS в Русия и беше един от ръководителите на представителството в страната на Goldman Sachs.

Игор Ложевский е бил зам.-председател на Съвета на директорите на Deutsche Bank за управление на активи. Той е и бивш ръководител на поделението за корпоративно банкиране и ценни книжа в инвестиционната банка. През 90-те години е бил финансов директор на ЮКОС-Америка в Хюстън и съветник по финансовите въпроси на президента на компанията.

Александър Чмел е старши съветник за Русия и ОНД на американската консултантска компания Spencer Stuart.

Андрей Шаронов, бивш зам.министър на икономиката, е президент от 2016 г. на бизнес колежа "Сколково", председател е на съвета на директорите на жп оператора Нефтетранссервис, член е на съвета на директорите на Совкомфлот, Фосагро, Медицина и Бизнес нюз медиа (собственикът на деловия всекидневник "Ведомости".

Братя Чорни и как бе източен КрАЗ

В зората на приватизирането срещу жълти стотинки на доскорошната съветска индустрия, предприятието в Красноярск има около 13 000 служители. Тогава им се обяснява, че контролират 88% от акциите на дружеството, а московското "Руский капитал" - 12%. В действителност, от август 1992 г. тук започва епохата на братята Лев и Михаил Чьорни, фактически първите мултимилиардери и олигарси на Русия.

Заводът започва да работи с тяхната регистрирана в Монако фирма Trans-CIS Commodities (ТСС), но тя плаща само за преработката, което е малка част от спечеленото от продажбата на самия метал. Добивът и транспортът на суровината и продукцията, както и оборотните средства са отговорност на държавата. Как точно става износът, колко е изнесено, платени ли са данъци - всичко това е недостъпно за красноярското управление за борба с организираната престъпност, тъй като всички документи са в... Монако.

Скоро схемата достига до фаза, в която не просто алуминиевият завод не получава почти нищо, но и през него започват да се перат мръсни пари, разказва "Новая газета". Следва продължителен период на борба за контрол над бизнеса, включително с множество улични разстрели и побои на директори и разследващи журналисти. На 1 април 2000 г. - броени дни след избирането на Владимир Путин за президент на Русия, идва Олег Дерипаска.

Дневник