Времето, когато беше достатъчно да гледаме на Европейския съюз като на "Брюксел" и да внимаваме и се съобразяваме с него, вече е минало, трябва да се интересуваш от всички в ЕС, включително от малките, включително от тези, от които досега не сме се интересували. Тази прогноза за това как България трябва да работи с евроинституциите след предстоящите евроизбори направи политологът Иван Кръстев на Срещата на бизнеса с правителството, организирана от седмичника "Капитал". Пътят на България към еврозоната е във фокуса на събитието.

Кризата в ЕС е реална, но подкрепата за него никога не е била по-висока днес в сравнение с последните 20 години, каза политологът. Протестиращите губят активността си на избори и затова очакванията за мощна популистка вълна според него са преувеличени. Най-вероятно през май ще бъде избран силно фрагментиран европарламент с подвижни мнозинства, който трудно ще взима решения. Много по-лесно ще се създават негативни мнозинства, пречещи нещо да се случи, е неговата прогноза.

Изборите за Европейски парламент не са европейски и не са обикновени избори - гласуването е почти изцло национално, основният въпрос не е визията за ЕС, а винаги е свързана с вътрешната политика, за отношението към правителството, каза Кръстев.

Той изтъкна, че популистките партии навсякъде в Европа след Брекзит са изоставили говоренето за излизане от ЕС и еврозоната - всички казват, че искат да променят Европа, но никой не е готов да излезе.

Някои от популистките партии ще имат не само силно представителство в ЕВропейския парламент, но вече са и част от правителства, докато досега са били основно протестни, ще се увеличи тежестта им в европейската политика, затова биха имали блокираща квота при прокарването на решения, каза анализаторът. Едновременно с това той изтъкна, че навсякъде в Европа, както и в България, нацоналистите по-лесно се обединяват преди избори, отколкото след тях и даде пример с отношението към мигрантите, по които възникват противоречия: Салвини например иска те да бъдат разселени в други страни, докато в Източна Европаи и Льо Пен не са съгласни.

За България по-фрагментиран Европейски парламент ще означава, че влиянието на една страна ще се определя доколко добре тя познава политическите интереси на другите, създаването на мнозинства ще е адхок и за да получиш подкрепа, ще трябва да си готов да подкрепиш някой друг, каза политологът. Какво те правят за нас и какво не, ще е слаба позиция, добави той. В този смисъл охладняването на левицата към ЕС може да направи трудно за България да прокара общи важни цели. Може да се стигне до политическо развитие с последици за бизнеса, за които хората не мислят, предупреди той и даде пример с искането за връщане на вътрешните граници в ЕС, което би затруднило движението на стоките.

Дневник