Ползите за България от влизането в еврозоната са големи, но те няма да дойдат автоматично, а държавата сама трябва да си ги издейства. Това каза на срещата на бизнеса с правителството по темата за присъединяването към валутния съюз Даниел Грос директор на Център за европейски политически изследвания (CEPS). Форумът е организиран от седмичника "Капитал".

Страната ще спести около 100 млн. евро годишно оскъпяване от превалутиране при външната си търговия, сочат данните от изследване на центъра, което Грос представи. Той е анализирал данни на голяма европейска банкова група, представена и в Австрия, и в България, и е установил, че разходите за транзакции от левове в долари оскъпяват търговските операции с 3.5% в България, а в Австрия - с 0.9%, при британския паунд разходът е съответно 3.5% и 0.7%, при турската лира - 10% и 1.3%, се казва в изследването.

Лихвите ще паднат, когато икономиката се подобри

В същото време изследователят подчерта, че има редица реформи, които страната трябва да направи, за да си гарантира висок растеж и рейтинг, които не са пряко следствие от влизането във валутния съюз. Той сравни българската икономика с румънската, която расте по-бързо заради по-големия дял на машиностроенето и автомобилостроенето в нейния износ, докато България изнася главно суровини. По-доброто вътрешно управление и подобряването на индустриалната структура доведоха до това, че рейтингът на балтийските републики непрекъснато расте, даде друг пример Грос.

Като въведете еврото, ще може да участвате в европейската верига за добавена стаойност, но трябва да можете да се възползвате от нея, а това не се променя за 1 ден, предупреди икономистът и изрази скептицизъм, че приемането на еврото непременно ще доведе до приток на инвестиции и особено на зелено.

По думите му не е задължително и непременно веднага да паднат лихвите. "Банките винаги мислят какво ще стане, ако нещата не вървят по план. В България лихвите има накъде да падат, но трябва да сме благоразумни за очакванията си. Те ще паднат, когато икономиката се подобри и други реформи бъдат проведени", каза Грос.

Той отбеляза обаче, че с присъединяването към банковия съюз България ще се предпази от опасността банките майки при неблагоприятна ситуация в собствената си страна да могат да търсят финансова помощ от българските си клонове. "Единният фонд за преструктуриране няма да позволи това да се случи банката - майка да се спасява чрез дъщерните си банки", увери той.

Експертът добави, че като цяло финансовите разходи на държавата няма да са големи, БНБ ще запази своите резерви, участието й в Европейската централна банка и във фонда за преструктуриране ще е малко, с 12 г. преходен период и отстъпка като за по-слабо развита държава.

Цените на имотите се стабилизират

След приемането на еврото цените на имотите престават да бъдат така волатилни както са били преди това, сочат данни, които представи Марк Робинсън, специалист пазарни проучвания, ЦИЕ, Colliers International за трите балтийски републики, Словакия и Чехия. Данните сочат раличен ефект в отделните страни върху цените на жилищата преди и след приемането на еврото, но при всички тях се е видяло стабилизиране и по-ниска волатилност в сравнение с периода преди това.

Цените на имотите зависят повече от степента на конвергентност на една държава спрямо водещите в еврозоната държави, а не толкова от самия факта на приема на еврото, посочи Робинсън. Допълни, че все пак е по-вероятно банките да финансират строителни проекти по-активно на страна в еврозоната, отколкото ако е извън нея, а това ще повлия е и на развитието на икономиката.

Дневник