Популисткото правителство в Италия само за една година хвърли страната в компанията на Русия, Унгария и Турция по медийна (не)свобода.

Това показва годишният доклад на Съвета на Европа "Демокрацията в опасност: заплахи и нападения срещу свободата на медиите в Европа", представен в Страсбург днес. На тези четири държави са посветени отделни секции заради това колко проблемна става работата на журналистите там.

Италия е държавата от ЕС, от която идват най-много сигнали за заплахи и нападения. Въпросните сигнали се регистрират от Съвета на Европа и партньорските му организации в специална система (повече за нея четете най-долу, а какво показва тя за България - четете тук.)

"Повечето от сигналите през 2018 г. са регистрирани след официалното встъпване във власт на новото правителство" на 1 юни, показва докладът, а двамата вицепремиери Луиджи ди Майо и Матео Салвини редовно пишат в социалните мрежи враждебни послания срещу журналистите. В същото време държавата не е отговорила на нито един от сигналите, публикувани в платформата от 2017 г. насам.

Като цяло докладът показва, че институциите са отслабени, а атаките срещу журналисти остават безнаказани в държавите от ЕС. Не става въпрос само за физически нападения, макар че поне двама репортери бяха убити в последните години заради работата си - Ян Куцяк в Словакия и Дафне Каруана Галиция в Малта. Двойно са скочили заплахите, а това престъпниците да остават ненаказани вече е "новото нормално положение".

Увеличили са се онлайн кампаниите, в които репортери са тормозени и клеветени, а ехо ефектът в социалните мрежи увеличава опасността срещу тях да бъдат предприети и физически нападения. Въпреки мащаба на заплахите властите невинаги приемат такива оплаквания сериозно, отбелязва докладът.

69% от журналистите са били обект на психическо насилие, 53% - на онлайн тормоз, 31% са били нападани физически, 23% - арестувани, разследвани или съдени - 13% - обект на сексуален тормоз. Най-страшното - повече от една трета не вярват, че има кой и как да ги защити. Това показва проучване на Съвета на Европа от 2017 г., извършено сред 940 души.

Орязването на финансирането на обществените медии също е важен проблем, който им пречи да осъществяват дейността си, сочат авторите на изследването.

Какво да се прави

През 2015 г. Съветът на Европа създаде платформа, в която граждански и журналистически организации могат да изпращат информация за натиска върху тях. Целта е събраните на едно място данни да послужат като тласък към създаването на по-добри механизми за защита на медиите. Държавите са реагирали на 270 от събраните от 2015 г. насам 511 сигнала. От тях 24% са физически нападения, но най-много - 34%, са "други действия със смразяващ ефект върху медийната свобода".

Дневник