В България 51% от хората чувстват, че са граждани на Европейския съюз. По този показател страната е на последно място в блока, сочат резултатите от допитването Евробарометър 90.3, проведено в края на миналата година. Общо 47% от българите казват, че не се чувстват граждани на съюза.

Преди България са Гърция (52 срещу 48 на сто), Чехия (56 срещу 43 процента) и Великобритания (58 срещу 40 процента). На противоположния край на скалата е Люксембург, където 89% от хората се чувстват граждани на ЕС срещу 9% на обратното мнение, следван от Германия (86 срещу 13 на сто) и Ирландия (15 срещу 15 процента).

В България се запазва тенденцията доверието на хората към ЕС да бъде над средно измереното за всички страни членки в Общността. Малко повече от половината (53%) от българите над 15 годишна възраст декларират, че имат доверие на Европейския съюз – с 9 процентни пункта над средната стойност, измерена за ЕС-28. Това сочат резултатите от допитването Евробарометър 90.3, проведено в края на миналата година. Регистрира се известен спад от 3 процентни пункта в сравнение с данните от Евробарометър вълна 89, регистрирани през пролетта на 2018 г. – от 56% на 53%. Може да се предположи, че по-високото доверие към ЕС, отчетено в предходното проучване, се дължи до голяма степен на положителните обществени настроения, свързани с българското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари – юни 2018 г.).

С висока степен на доверие към Европейския съюз са:

- Близо две трети от младите българи (65% от 15-24 годишните и 62% от 25-39 годишните), около половината от хората на средна възраст (52% от 40-54 годишните) и 46% от хората на възраст над 55 години;

- 67% от висшистите и около 47% от хората със средно образование;

- 81% от хората, подкрепящи идеята за единна европейска валута и 38% от тези, които настояват за запазване на националната ни валута;

- 75% от хората, които считат, че споделят "десни" политически възгледи, 59% от тези, които се позиционират в "центъра" на политическия спектър и 42% от хората с "леви" политически убеждения.

България е сред осемте държави с най-висока степен на доверие към ЕС, след Литва (65%), Дания (60%), Швеция (59%), Холандия (57%), Малта (56%) и Португалия (55%) и редом до Естония (53%). На средноевропейско ниво се регистрира известен ръст в положителната оценка към ЕС – 43%, ръст с 3 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г. Доверието към ЕС бележи подем сред гражданите на 12 държави в Общността, като е най-осезаем в Швеция (59%, + 8), Холандия (57%, + 7) и Белгия (52%, + 5).

В същото време обаче България е сред 13 държави членки на Общността, в които се регистрира спад на общественото доверие към Европейския съюз. В сравнение с данните от пролетта на 2018 г., доверието към ЕС намалява най-осезаемо в Словения (37%, - 7 процентни пункта) и Чехия (32%, - 5), а сред потенциалните кандидати за членство в ЕС – в Черна Гора (41%, - 13) и в Сърбия (32%, - 4).

Като цяло, делът на българите, които са склонни да се доверят на европейските институции, е по-висок от средноевропейското ниво. 51% от българите имат доверие на Европейския парламент – с 3 процентни пункта повече от средното ниво за ЕС. Предполагаемо в резултат на българското европредседателство, най-висок ръст в доверието на българите към европейските институции бележи институцията на Съвета на Европейския съюз – 41%, с 5 процентни пункта повече от регистрираното през пролетта ниво на доверие. В същото време се отчита спад в общественото доверие в страната към Европейската комисия (45%, с 3 процентни пункта по-ниско от пролет 2018 г.) и към Европейската централна банка (44%, - 4).

Българите имат по-голямо доверие в наднационалните институции, отколкото в националните. Прави впечатление, че делът на българите, които се доверяват на най-важните национални институции – изпълнителна (22%), съдебна (19%) и законодателна власт (13%) – е осезаемо по-нисък в сравнение с дела на останалите европейски граждани, които се доверяват на правителството (35% на ниво ЕС28), парламента (35% на ниво ЕС28) и правосъдната система (51% на ниво ЕС28) в своите държави.

На ниво ЕС-28 в България се регистрира най-ниската степен на доверие към законодателната власт – Народното събрание (13%) – почти три пъти под средноевропейското равнище (35%). Резултатите показват, че 80% от българските граждани нямат доверие на националния парламент, като по този показател страната е редом до Гърция (84% недоверие), Литва (79%), Чехия (78%) и Хърватия (77%).

В България 22% декларират, че имат доверие на националната изпълнителна власт, което я нарежда сред четирите държави с най-ниска степен на доверие – Испания (19%), Хърватия (19%) и Гърция (14%).

Общо 67% от българите нямат доверие на националното правителство, като по този показател се нареждаме осми в ЕС – след Гърция (84% недоверие), Испания (76%), Хърватия (76%), Румъния (72%), Словения (72%), Франция (69%) и Чехия (68%).

Бъдещето на ЕС

Преобладаващата част от българските (57%) и от европейските граждани (58%) споделят оптимистични възгледи за бъдещето на Европейския съюз. В сравнение с данните от пролетта, на ниво ЕС-28 не се отчита значителна промяна, но в България се наблюдава спад от 4 процентни пункта в дела на оптимистите. Положителните очаквания в страната за бъдещето на ЕС намаляват с нарастването на възрастта – оптимисти са 73% от родените след 1980 г. (15-39 годишните), 57% от 40-54 годишните и 45% от хората над 55-годишна възраст.

Според субективната преценка за политическите възгледи също се обособяват ясно различими лагери – оптимисти за бъдещето на ЕС са 82% от хората, които споделят "десни" политически убеждения, 63% от позициониращите се в "центъра" на политическата ос и 40% от "ляво" мислещите.

Около една четвърт смятат, че България се развива в правилна посока. Делът им, в сравнение с регистрирания през пролетта на 2018 г., остава в същите граници. Данните обаче отчитат ръст в песимистичните настроения на българите за посоката на развитие в България – 59% в момента спрямо 54% през пролетта на 2018 г.

В контекста на "Брекзит", 55% от жителите на страната ни са на мнение, че ситуацията в България може да се влоши, ако хипотетично тя остане извън рамките на ЕС. На противоположния полюс са около една четвърт от българите, според които държавата би могла да се справя по-добре в бъдеще извън рамките на ЕС.

В сравнение с европейските граждани, българите са значително по-скептично настроени за редица икономически аспекти в страната си. Преобладаващи са критичните възгледи за положението в България като цяло – ако през пролетта на 2018 г. 65% от българите са поставили негативна оценка на състоянието на държавата, то през есента техният дял се е увеличил със 7 процентни пункта. В същото време на ниво ЕС-28 негативната оценка по този въпрос е присъща за 48% от европейските граждани.

Делът на българите, споделящи скептични възгледи за състоянието на българската икономика (72%), остава непроменен спрямо данните от пролетта на 2018 г. и осезаемо по-висок спрямо делът на европейците с критична оценка за икономиката на своите държави (49%). За положението на европейската икономика като цяло, в сравнение с останалите европейски граждани (49%), българите по-често споделят оптимистични възгледи (54%).

Безработицата се обособява като най-остър проблем на средноевропейско ниво (23%) и се откроява най-отчетливо в Гърция (52%), Испания (52%) и Италия (49%). В България 15% от хората посочват безработицата сред най-значимите проблеми за държавата.

Инфлацията е сред най-сериозните проблеми, пред които е изправена България според българските граждани над 15-годишна възраст (48%), следвана от незадоволителното състояние на здравеопазването и здравно осигурителната система (32%) и на икономиката като цяло (26%)9. Именно опасенията и страховете на българите за инфлацията и покачването на разходите за живот бележат най-осезаем ръст – ако през пролетта на 2018 г. 35% са откроили този проблем, то през есента делът им е 48%. Прави впечатление, че тази стойност е над два пъти по-висока над средната за ЕС-28 – 21%. Според българските граждани, състоянието на българското
здравеопазване също се влошава – данните регистрират ръст с 4 процентни пункта сред хората, които споделят критики към състоянието на здравно-осигурителната система в страната. Делът на българите, които споделят опасения за състоянието на здравеопазването в страната (32%), е значително по-висок от регистрираните данни на средноевропейско ниво (20%).

Ценности в ЕС

Преобладаващата част от европейските (53%) и от българските граждани (61%) разбират и възприемат Европейския съюз като свобода за пътуване, обучение, работа и живот в рамките на единна Общност.

И в България, и на средноевропейско ниво, ЕС се възприема по-често в положителен нюанс – в смисъла на свобода, мир, демокрация и просперитет, отколкото в негативна светлина на бюрократична тежест, пилеене на пари, несигурни външни граници, ръст на престъпността и загуба на национална и културна идентичност. Въпреки това, в България се наблюдава известен ръст в обществените възприятия за Европейския съюз именно в негативните аспекти:

- "недостатъчен контрол по външните граници" за 16% от българите (с 5 процентни пункта ръст в сравнение с пролетта на 2018 г.),

- "пилеене на пари" – за 16% (13% през пролетта),

- "бюрокрация" – за 14% (ръст с 3%),

- "загуба на нашата културна идентичност" – за 14% (ръст с 2%),

- "по-голяма престъпност" – за 13% (ръст с 2%).

Делът на положителните нагласи в България към имигрантите от държави извън ЕС (15%) е близо три пъти по-нисък от средното ниво за ЕС-28.

Делът на българите, които възприемат положително протекционизма, спада от 32% на 27% спрямо пролетта на 2018. На ниво ЕС-28 също се регистрира спад в позитивните схващания за протекционизма в сравнение с данните от пролетта – от 39% на 37%.

България делът на положителните оценки за глобализацията като идея за икономическа и културна интеграция, също бележи осезаем спад от 47% на 39%. Резултатите обаче контрастират с тези на средноевропейско равнище, където се отбелязва ръст с 2 процентни пункта – до 51%. В сравнение със средното за ЕС-28 ниво (61%), в България делът на хората, които смятат, че глобализацията разкрива възможност за икономически растеж (48%) е отчетливо по-нисък.

Приоритети на ЕС

На ниво ЕС-28 най-острите проблеми пред ЕС в момента са имиграцията (40%), опасността от тероризъм (20%), влошената икономическа ситуация (18%), рисковете от промените в климата (16%).

Според българите, най-сериозните проблеми пред Европейския съюз са имиграцията (ръст в сравнение с пролетта – от 46% на 51%), заплахата от тероризъм (спад от 42% до 33%) и инфлацията и повишаването на разходите за живот (ръст от 8% на 14%).

Най-осезаеми разлики между обществените възгледи в България и на средноевропейско равнище се открояват за изграждането на Европейски икономически и паричен съюз с обща валута. На ниво ЕС-28 подкрепата за обща валута е 62%, докато в България – 35%. Всеки втори българин (52%) споделя скептични възгледи за общата европейска валута. В това отношение страната попада в нишата на скептиците за идеята за Европейски икономически и паричен съюз с единна валута – редом до Чехия (74%), Швеция (65%), Дания (61%), Великобритания (59%), Хърватия (56%) и Полша (54%). Подкрепата за единна валутна система е най-висока в държавите, които са част от еврозоната – Словения (86%), Естония (85%), Люксембург (85%), Белгия (84%), Ирландия (84%), Финландия (82%), Германия (81%) и т.н.

Делът на българските граждани (51%), които подкрепят разширяване на ЕС с приемане на други държави в бъдеще, е значително по-висок спрямо средноевропейското ниво (43%).

Най-висока подкрепа за ново разширяване на ЕС декларират гражданите на Испания (71%), Литва (66%), Полша (66%), Румъния (65%) и Унгария (62%), а сред европейските държави извън Съюза – жителите на Албания (83%) и на Македония (77%). От своя страна, най-големи противници на разширяването на ЕС са гражданите на Финландия (64%), Франция (62%), Германия (61%), Австрия (58%) и Холандия (56%).

Дневник