След близо 15 часа дебати мнозинството в парламента прие предложенията на ДПС за въвеждане на машинно гласуване. На изборите за евродепутати през май ще има машини за гласуване в не по-малко от 3 хил. секции, а на местните избори през есента - в не по-малко 6 хиляди. И на двата вота навсякъде ще има възможност за гласуване с хартиена бюлетина като машинният вот ще се зачита за действителен.

След кметските избори през 2019 г. обаче в секциите в България ще има само машинно гласуване по предложение на ДПС. Т.е. на следващите избори за парламент през 2021 г. няма да има гласуване с хартиена бюлетина.

За гласуването с машини също ще има ограничения. И на изборите тази година, и на следващи гласуване с устройства няма да има в секциите под 300 избиратели, тези в чужбина, както и в болниците, социалните домове и на корабите. Там ще се гласува само с хартиена бюлетина. Това означава, че около 2250 секции в малки села с над 290 000 избиратели (по данни на ЦИК от изборите от 2016 г.) ще гласуват на хартия.

Очаква се осигуряването на устройствата за гласуване да е ангажимент на Централната избирателна комисия (ЦИК). Отпадна предложението машините да бъдат изработвани от държавната фирма "Информационно обслужване" АД.

В дебата се чуха всякакви аргументи "за" и "против" машинното гласуване, коментираха се практики и от други страни, в т.ч. и Венецуела. Имаше нарицателни като "политически пумпал"

БСП настояваше да останат сегашните разпоредби, според които на изборите за евродепутати през май трябва да има възможност за машинно гласуване във всички секции. Според социалистите управляващите се опитвали да манипулират изборите.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова призова народа да спре диктатурата на Бойко Борисов и апелира президентът Румен Радев да наложи вето върху промените. "Държавата се управлява за ГЕРБ и ДПС", каза социалистът Драгомир Стойнев, а колегата му Стоян Мирчев обяви, че след сделка с ДПС за машинното гласуване и преференциите ГЕРБ се опитва да открадне демокрацията.

Депутатът от ДПС Рамадан Аталай обяви, че БСП се опитва да всява страх преди изборите. А от ГЕРБ, че наличието или липсата на машини за гласуване не гарантира честността на вота.

Единственото предложение на БСП, което бе подкрепено, е да отпадне вторият оригинален протокол в секционните избирателни комисии.

След 23 часа беше гласувано предложението на БСП, подкрепено от ВМРО, населените места с над 150 жители да могат да избират кметове, а не над 350, както е в сегашния кодекс. Отменяме правото на 500 000 български граждани да избират кмет, каза Христо Проданов (БСП). Предложението не бе прието. При поисканото от Дора Янков (БСП) прегласуване, Ана Александрова (ГЕРБ) даде указания на глас от трибуната - "против" и предложението не мина за 1 глас.

С гласовете на ГЕРБ, ДПС и НФСБ преференциалното гласуване беше обезсмислено след близо 14 часа заседание за промяна на Изборния кодекс. Парламентът реши, че преференциалните гласове се броят само ако получените гласове за дадения кандидат са поне колкото избирателната квота. Тя се получава, когато броят на гласувалите се раздели на броя на избирателите пуснали бюлетини. Това са необходимите гласове за вкарването на един депутат.

Номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в интегралната бюлетина остават, но т.нар. феномен 15/15 се очаква да бъде преодолян. Въпреки несъгласието на коалиционните партньори от "Обединени патриоти" депутатите от ГЕРБ прокараха на второ гласуване предложение, което събра подкрепата на ДПС - номерата на формациите ще бъдат от 1 до 100, а на кандидатите за депутати, евродепутати и общински съветници - от 101 нагоре.

Без никакви обсъждания мнозинството в парламента отхвърли различни предложения на депутати от ДПС и "Воля" да има видеонаблюдение на изборния процес.

Мнозинството в парламента отхвърли предложение на депутата от ГЕРБ Диана Саватева да отпадне забраната за оповестяване на социологически проучвания в деня за размисъл и в изборния ден.

Дневник