Европейците имат все по-дълъг списък с проблеми – президентът на САЩ руши основите на многостранната система, а руският му колега, Владимир Путин, провежда мащабна кампания за дезинформация, за да подкопае европейските политически системи. На фона на това изборите за Европейски парламент, които ще се проведат след по-малко от три месеца, изглеждат относително малък проблем. И това е грешно отношение.

Европарламентът е в крайна сметка един от органите на ЕС и в много отношения е най-слабият от тях. В своята законодателна роля институцията си сътрудничи със Съвета на ЕС (включващ министрите от държавите членки), а основа за работата му са предложенията на Европейската комисия. Изборите обаче имат значение заради това, което ще последва, посочва Европейският съвет за външна политика в началото на анализа си, озаглавен "Европейски избори 2019: Как антиевропейските партии планират да разрушат Европа и как да бъдат спрени".

След вота група националистки антиевропейски партии, които настояват за "Европа на нациите", може да спечели такъв процент места в Европарламента, който да ѝ осигури контрол. В момента тези сили не са обединени в единен съюз, но с идеите си те могат да оформят европейската политика в средносрочен план. В дългосрочен способността им да парализират взимането на решения в центъра на ЕС ще отслаби аргумента на проевропейците, че макар и да не е перфектен, европейският проект е способен на реформи.

Ако спечелят над определен брой места, антиевропейските сили ще получат влияние върху ключови процеси и решения. Например, ако получат повече от 33%, те ще могат да сформират малцинство, способно да блокира някои от процедурите в ЕС и да направи по-тежко приемането на ново законодателство.

Външна търговия

В следващия парламент търговията може да се превърне в консенсусен въпрос, по който антиевропейските сили да демонстрират единство. Ролята на Европарламента в споразуменията за международна търговия постепенно нарастна през годините. Лисабонският договор му даде право на вето върху почти всички търговски и други международни споразумения заради процедурата за консенсус, която изисква абсолютно мнозинство. Така евродепутатите могат да се съгласяват или не със сключването на дадено споразумение.

Заплахата от парламентарно вето е достатъчна, за да въздейства на търговските политики на ЕС. Затова контролът върху повечето места в институцията е от ключово значение. В сегашния случай според VoteWatch балансът на силите по свързаните с търговията решения е малко вероятно да се промени особено в следващия Европарламент. Основният аргумент за такова твърдени е, е няколко антиевропейски партии или не са категорично против свободната търговия ("Алтернатива за Германия") или са сред най-стабилните ѝ поддръжници ("Право и справедливост" в Полша).

Но предвид риска те да търсят тактически съюзи и факта, че сегашните основни партии (Европейската народна партия и Прогресивния алианс на социалистите и демократите) няма да имат абсолютно мнозинството, от което се нуждаят, за да приемат нови международни търговски споразумения, националистите могат значително да забавят изпълнението на дневния ред на ЕС в тази област.

Върховенство на закона

Една от ключовите процедурни сили, която произтича от контролирането на поне 33% от местата в Европарламента, е да се блокира механизма по чл. 7 от Договора за ЕС. Той има за цел да защитава върховенството на закона в държавите членки и в момента е задействан срещу Полша и Унгария. Напредъкът по механизма зависи в голяма степен от подкрепата на евродепутатите и на държавите членки, поради което той е по-скоро главно инструмент за политически натиск, а не нещо, което реално може да доведе до лишаване от право на глас в ЕС (най-тежката санкция по него).

И все пак с един Европейски парламент, неспособен да задейства разследване за върховенството на закона срещу държава членка, и с все по-голям брой страни, представлявани в Съвета от правителства, които не са склонни да го подкрепят, ЕС ще бъде сериозно ограничен в способността си да защитава демокрацията, се посочва в анализа.

Миграция

Европарламентът има основно незаконодателни правомощия по отношение на политиката за миграцията – един от въпросите, в които антиевропейските партии се фокусират. Ролята му в тази област е консултативна, тоест Съветът трябва да пита Парламента за мнение, което не е правно обвързан да вземе предвид. Все пак обаче той не може да вземе решение без да е получил мнениеото на Европарламента, което се одобрява с мнозинство.

Ето защо Европарламентът може да направи нещата за Съвета по-трудни. Той може да откаже да даде мнение, както и да забави дадено предложение, което не подкрепя, като го върне някоя от своите комисии. Тъй като Европейската комисия може да внася поправки в предложението си до момента на крайното споразумение с държавите членки, Европарламентът може да окаже натиск върху Комисията.

Бюджет на ЕС

Европарламентът има ключова роля в договарянето на Многогодишната финансова рамка на ЕС, както и в определянето на разходите в годишния бюджет на съюза. Няколко събития - Брекзит (ако се състои по план на 29 март), евроизборите през май и края на сегашната многогодишна финансова рамка - ще се случат бързо едно след друго през 2019 и 2020 г. Това създава силно напрежение дългосрочният бюджет на ЕС да бъде приет възможно най-скоро. Засега обаче изглежда много малко вероятно ЕС дори да постигне някакво грубо споразумение преди изборите. Това означава, че евродепутатите от антиевропейски партии в следващия Парламент ще могат да оказват натиск върху размера и формата на бюджетната рамка за 2021-2027 г.

Тези разговори винаги са трудни, защото изправят едни срещу други вносителите и бенефициентите, но един Парламент, в който националистите имат по-силен глас, може да направи още по-сложен процеса, дори и те да преследват различни цели като намаляване на бюджета, увеличение на кохезионните фондове и други. При този сценарий има голям риск външната политика на ЕС да стане жертва на съкращения и компромиси.

Новата Еврокомисия

Резултатът от изборите през май ще бъде от ключово значение за състава на следващата Европейска комисия, включително и за това кой ще е неин председател и кой ще е върховен представител на ЕС за външната политика. След като Съветът номинира кандидата за председател (с квалифицирано мнозинство), той трябва да бъде одобрен с мнозинство в Европарламента – най-малко 353 от неговите 705 члена (заради промяната в броя на евродепутатите след Брекзит). Ако кандидатът не получи необходимия брой гласове, председателят на Европарламента ще покани Съвета да направи ново предложение, след което се повтаря същата процедура. През 2014 г. за пръв път бе използвана схемата с водещия кандидат (от спечелилата най-много гласове партия), която и сега също се очаква да се приложи.

След това трябва да бъдат избрани всички еврокомисари. Европарламентът избира или отхвърля Колежа на комисарите с мнозинство от гласовете, като преди това кандидатите се явяват на изслушвания в комисии в Европарламента. Всяка комисия дава оценка за представянето на кандидата и я изпраща на преседателя на институцията. Достатъчна е повече от една трета, за да се затрудни одобрението на кандидата в дадената комисия. Той все пак може да бъде избран като част от целия Колеж на комисарите по време на пленарно заседание, но негативни оценки са карали предишни кандидати да се оттеглят от процедурата.

Способността на антиевропейските партии да затруднят работата на Европарламента в голяма степен зависи от това дали могат да координират дейностите помежду си, нещо, което никога не е било тяхна силна черта, се подчертава в анализа.

Дневник