Мъж във Великобритания стана вторият в света ХИВ позитивен, при когото е постигната дългосрочна ремисия след трансплантация на костен мозък от донор, резистентен към вируса, заявиха лекарите му, цитирани от "Гардиън".

Почти три години след като получил стволови клетки от донор с рядка генетична мутация, която го прави резистентен на ХИВ инфекция, и повече от 18 месеца след като спрял да приема поддържащи лекарства, високо чувствителни изследвания продължават да не показват следи от предишната ХИВ инфекция на пациента.

"Там няма вирус, който да можем да измерим. Не можем да открием нищо", коментира Равиндра Гуптра, биолог, който участва в ръководството на лекуващия екип. По думите му мъжът е "функционално излекуван" и "в ремисия", но "все още е твърде рано да се каже, че е излекуван". 

Мъжът е наречен "Лондонският пациент", отчасти защото случаят му е сходен с първото функционално излекуване на ХИВ. Американецът Тимъти Рей, известен като "Берлинския пациент", премина през подобно лечение в Германия през 2007 г. Сега той продължава да е "чист" от ХИВ.

В момента по света има около 37 милиона заразени с ХИВ. От началото си през 80-те години на миналия век болестта е отнела живота на около 35 млн. души.

"Лондонският пациент", пожелал анонимност, се заразил с ХИВ през 2003 г., а през 2012 г. бил диагностициран с тип рак на кръвта, наречен Ходжкинов лимфом. През 2016 г., когато състоянието му сериозно се влошило заради рака, лекарите решили да потърсят донор за него. "Това наистина беше последният му шанс за спасение", коментира Гупта. Донорът бил носител на генетична мутация, позната като CCR5 делта 32, която водела до резистентност към ХИВ.

Трансплантацията минала относително гладко, но имало някои странични ефекти, включително период на т.нар. болест на присадката срещу хазяина – състояние, в което имунните клетки на донора атакуват тези на реципиента.

Според повечето експерти е немислимо подобен метод да се използва като начин за лекуване на всички пациенти. Процедурата е скъпа, сложна и рискова. Трябва да се открият подходящи донори сред много малка група хора – повечето с произход от Северна Европа – които имат CCR5 мутация.

Специалисти са на мнение, че все още не е ясно дали тази мутация е единствената ключова, или "болестта на присадката срещу хазяина" е била също толкова важна. И "Берлинският", и "Лондонският пациент" са имали това усложнение, което може да е изиграло роля в загубата на заразени с ХИВ клетки, коментира Гупта. Екипът ще използва резултатите в изследването на потенциални стратегии за лечение на ХИВ.

Дневник