Френският президент Еманюел Макрон насочи поглед към Зелените, надявайки се като се възползва от задълбочаващите се опасения за околната среда, да изгради възможно най-широка коалиция в Европейския парламент и да увеличи влиянието на партията си, предаде "Ройтерс".

В сряда Макрон обяви листата си с кандидати за вота на 26 май, изненадвайки опонентите си с присъствието на дългогодишния член на Зелената партия, Паскал Канфен, на второ място. Това бе знак, че Макрон се надява да се възползва от възхода на движенията за околната среда, особено сред младите хора, доказателство, за който е успехът на "училищните стачки за климата" на шведската ученичка Грета Тунберг.

След скорошните изборни успехи на зелените партии в Бавария, Люксембург и Белгия Макрон иска да е сигурен, че френските зелени, които обикновено се представят на европейски избори по-добре, отколкото на национални, няма да изпреварят неговата партия.

Президентът постави имена на екоактивисти в листата си, надявайки се да убеди други зелени партии в Европа да се обединят в бъдещата коалиция в Страсбург, която той иска да изгради заедно със сходно мислещи центристки или "прогресивни" сили. Тя ще бъде от ключово значение за това дали Макрон ще получи влияние в Брюксел и дали ще бъде на челни позиции при оформянето на законодателство и при запълването на ключови постове като председател на Европейската комисия.

Канфен, бивш евродепутат и министър за развитието, оглавявал френския клон на природозащитната организация WWF, побърза да обяви целта, която му е била поставена.

"Ще подкрепяме коалиционна сделка и ще предложим на европейските Зелени възможност да се присъединят", каза той през седмицата.

Макрон обърка много наблюдатели в Брюксел с нежеланието си да се присъедини към либерално-центристкото семейство в Европейския парламент - Алианса на либералите и демократите за Европа. От части причината е, че думата "либерален" във Франция дълго време се асоциираше негативно с икономиката на свободния пазар в англо-саксонски стил.

Основната причина обаче е желанието на Макрон да изгради по-широка коалиция, която освен Зелените би могла да включва евродепутати от двете основни групи – дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и лявоцентриския Прогресивен алианс на социалистите и демократите (С&Д). Подобна коалиция, в която евентуалните 20-24 евродепутати на Макрон ще са най-голямата група, може да постави френския президент в решаваща позиция, тъй като според проучванията ЕНП и С&Д е малко вероятно да спечелят мнозинство.

Голямата награда

Най-голямата награда, която Макрон се надява да спечели, са германските Зелени. Размерът на тяхната група (в момента тя има 13 евродепутати, но се очаква броят им да се увеличи на изборите) може да му помогне да подкрепи редиците на "прогресивната" си коалиция.

Ръководителят на кампанията на Макрон Стефан Сежурне определи в интервю през октомври миналата година германските Зелени като една от партиите, с които се надява да си партнира. По думите на Сежурне германските Зелени, които са свикнали с исканията за коалиционни компромиси, биха подхождали на партията на Макрон повече, отколкото френските Зелени, които са в лявото политическо пространство.

Все още предстои да се види дали те ще стиснат ръце с Макрон, чийто влиятелен министър на околната среда подаде оставка през август миналата година, критикувайки президента в частност за бавния напредък в областта на отказа от ядрената енергия. В партията, основана около съпротивата срещу атомната енергия, някои германски зелени изразяват скептицизъм за искреността на предложението на Макрон.

Райнхард Бютикофер, евродепутат и съпредседател на Европейската зелена партия, написа в "Туитър", че Макрон придава по-"зелен" вид на партията си от чист страх, че ще загуби избиратели заради френските зелени. Според източник обаче германските зелени все още са разделени по въпроса за сътрудничеството с президента.

Дневник