Пропагандата в социалните мрежи преди евроизборите ще засяга битови теми, практични неща от живота и темата за децата.

Това мнение изрази докторът по журналистика Ралица Ковачева по време на конференция на тема "Заплахата от външна намеса за изборите за Европейски парламент 2019". Събитието бе организирано от Европейския съвет за външна политика, съвместно с Представителството на Европейската комисия в България и Бюрото на Европейския парламент в България.

Руската пропаганда е много креативна, измисля добри сюжети и медийни истории, облича ги в подходяща форма, прави ги атрактивни, но и използва реално съществуващи страхове, недоволства, критики към нашия демократичен процес, посочи Ковачева, която е преподавател във ФЖМК. Тя цитира изследване, направено от нея и проф. Мария Нейкова, според което България се рекламира със своето добро отношение към ЕС, но изказванията на политиците, анализирани по същество, сочат друго.

Ние сме "за" членството в ЕС, но "ние сме второ качество", "поставят ни в периферията", "нямаме глас", "България трябва да е член на ЕС, но да има суверенна енергийна/външна политика" - такива изказвания даде Ковачева за пример.

Темата за децата

В свое предишно изказване по темата тя даде пример с популярния във "Фейсбук" колаж на лидерите на ЕС, които нямат биологични деца, който изпраща посланието, че те водят Европа към гибел. "В случая има верни факти, използвани по изключително перверзен начин, за да се постигне морално внушение, а не за да се докаже фактологична теза", каза Ковачева тогава и посочи, че огромна част от антиевропейската пропаганда минава през темата за децата, защото тя цели емоционален отклик.

Когато човек чете политическа информация, той е наясно, че следва някой да се опита да го обработи в една или друга посока. За сметка на това много ефективна е пропагандата, когато минава през теми, с които всеки се идентифицира, като децата, смята Ковачева.

Изборите идват и си отиват

"Въпросът за борбата с дезинформацията трябва да стои високо в дневния ред, защото изборите идват и си отиват, а проблемът стои", коментира проф. Нели Огнянова. "Дезинформацията и това, че тя е възможна, е само симптоматика. Това, от което имаме нужда, е здравна медийна и демократична екосистема".

Законодателните мерки в ЕС може да се търсят на две равнища – едното е обичайната борба с дезинформацията; но има едно второ равнище – тази дезинформация, която е насочена не просто към отделни лица и институции, а към омаловажаване и подриване на европейските ценности, демокрацията и нейните основи, изборния процес, посочи тя. "Много ясно трябва да кажем, че тук противодействието е част от системата за сигурност на обединена Европа и тук България трябва да бъде много активна".

Проф. Огнянова припомни, че Европейският парламент вече е посочил Кремъл като източник на заплаха в тази плоскост. "България реагира по-плахо, но има държави в ЕС, които реагират, що се отнася до медии, доста категорично. Такива са прибалтийските държави, Латвия, Литва", каза тя.

Дневник