Вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева е имала разговор с турския си колега Мевлют Чавушоглу през декември м.г. заради промени в закона за вероизповеданията, тъй като изразил притеснения, че те са насочени срещу мюсюлманското вероизповедание. От своя страна тя отвърнала, че българският парламент е в правото си да променя законодателството, както реши.

За разговора разказа самата Захариева, която днес бе изслушвана в Народното събрание по искане на "Обединени патриоти" заради думите на Чавушоглу на предизборен митинг в Турция, че се е намесил при приемането на поправките. Тя обяви още, че в сряда е отложила посещението му в България за неопределено време, което е остър дипломатически знак. После добави, че трябва да се внимава с добросъседските отношения.

На въпрос на депутати от "Обединени патриоти" за разговора, Екатерина Захариева обяви: "Аз не го чувствам като натиск. Ако той мисли, че е натиск, е негов проблем. Българското Народно събрание е в правото си да изменя закони". После каза, че двамата се видели на среща на НАТО и той казал, че ставало въпрос за погрешен превод. От турското министерство на външните работи публикуваха изявление, в което се казва, че "злонамерени кръгове изопачават думите на турския външен министър", за да увредят отношенията на Анкара и София.

Преди две седмици премиерът Бойко Борисов проведе среща в Букурещ с турския вицепрезидент Фуат Октай по темата. Разговорът продължи пет часа, но Борисов не получи извинение.

"Не е оказан и допускан натиск към външно министерство. Не мога да отговарям от името на политическите партии", каза още Екатерина Захариева пред депутатите днес. После продължи: "По отношение дали в България е гарантирано ненамеса. Очевидно е, че има опити - не може да бъде гарантирано, но въпросът е дали се поддаваме на тези опити. И не говоря само за Република Турция".

От изказването на Мевлют Чавушоглу не става известно за кои изменения в Закона за вероизповеданията става въпрос. В същия ден приети поправки, с който за десет години се отсрочиха дългове от 8 млн. лева на Главното мюфтийство и то бе определено за единствен от мюсюлманските вероизповедания бенефициент на държавната субсидия. Тя бе въведена с изменения през м.г., когато бяха гласувани и ограничения за финансирането от чужбина, за да се спре влиянието. Тогава първоначалното предложение бе за пълна забрана на чуждо финансиране, но след дебати бе ревизирано.

"Обединените патриоти" поискаха Народното събрание да приеме декларация, с която да осъди опитите за намеса на Турция, но такова решение не бе гласувано. Преди две седмици ГЕРБ и ДПС отрекоха да има намеса, а БСП поиска прокурорска проверка.

Дневник