Православната църква почита днес Лазар от Витания, когото Исус Христос възкресява. Празникът, известен като Лазаровден, се отбелязва винаги в съботата на шестата седмица от Великия пост осем дни преди Възкресение Христово (тази година на 28 април) и с него започва подготовката за Страстната седмица. Денят е наричан още Лазарова събота, Лазарица, Лазар.

Според евангелския разказ Лазар и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и вярвали в неговата мисия. Докато Христос бил в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболял и умрял. При завръщането си Месията възкресил покойника. Чудото било извършено пред очите на мнозина юдеи и станало причина те да повярват в Месията.

По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, с които се украсяват вратите на следващия ден - Цветница (Връбница).

Обичаят лазаруване

В българската народна традиция празникът се свързва с обичая Лазаруване, в който момичета в празнично облекло обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба. Лазарките са на възраст между 6 и 12 години. Те са събират на групи от 6-7, като четири са певици, две са "шеталици" (танцьорки) и една "кумица", която води групата и прибира подаръците. Вярва се, че която мома не е лазарувала, няма да се ожени.


В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.

Дневник