Лагерът на еврофилите във Великобритания тръгва разединен към европейските избори на 23 май, а съперническата Партия на Брекзит на Найджъл Фараж е начело в класациите, обединила евроскептиците от всички цветове.

Представяйки в петък миналата седмица кандидатите на своята партия за европейските избори, лидерът на либералните демократи Винс Кейбъл сподели, че "съжалява", че не е успял да се коалира с другите партии, склонни кралството да остане в ЕС, "за да спре Брекзит".

"Трябваше да сме единни", заяви бившият министър и увери, че такива са били "надеждите" на милионите британци, гласували страната да остане в Европейския съюз на референдума през юни 2016 г., спечелен обаче от лагера за напускане.

В момента либералните демократи са едва на пето място в предизборните анкети - за тях смятат да гласуват 9 на сто от избирателите. С почти същия резултат са още две партии, неприемащи Брекзит: Зелените с 10 на сто и "Промяна за Обединеното кралство - независима група" (Change UK - The Independent Group) с 8 процента, сочи допитване на ЮГав от 16 и 17 април.

Двете основни политически сили - лейбъристите и управляващите консерватори, се очаква да заемат съответно второто и третото място. Вътрешни разногласия по повод Брекзит пречат засега и на двете да се впуснат в кампанията. Правителството си запази възможността да отмени вота до 22 май, ако успее да убеди парламента да подкрепи сделката му за Брекзит, отхвърлена трикратно от депутатите, което го принуди да отложи датата за напускане на ЕС.

"Честолюбие" срещу "реализъм"

Ако обединят усилията си, либералдемократите, Зелените и "Промяна за Обединеното кралство" - всички настояващи да се проведе втори референдум за излизане от ЕС, биха събрали почти 30 на сто от гласовете, задминавайки сегашния фаворит, Партията на Брекзит на еврофоба Найджъл Фараж, която води с 23 на сто в предизборното проучване на YouGov.

Но "Промяна за Обединеното кралство", включваща бивши фигури от Консервативната и Лейбъристката партия, не пое протегнатата ръка на либералдемократите - стратегия, която предизвика критики.

Филип Колинс - някогашен сътрудник на бившия премиер Тони Блеър, а днес колумнист на всекидневника "Таймс", заклейми поведението на новата партия, предпочела според него "честолюбието" пред "реализма".

Сформирането на съюз срещу Брекзит "би потвърдило претенциите на партията, че прави политика по нов начин", съжали Колинс и подчерта: "Британците редовно споделят пред социолози, че биха искали партиите да загърбят партийните си интереси".

Новосъздадената партия претовари донякъде политическото поле, след като в листите й за европейските избори пожелаха да се включат близо 3700 души.

"Разумна стратегия"

Според Ананд Менън, преподавател по европейска политика в лондонския Кралски колеж, решението на "Промяна за Обединеното кралство" да участва самостоятелно е "разумна стратегия" и й дава възможност да съществува като "независима партия", печелейки популярност и средства.

Еврофилският лагер тръгва към вота разединен и естествено "ще получи може би по-малко кресла, отколкото, ако водеше обща кампания", но европеистът смята, че в крайна сметка тази конфигурация би могла "безспорно да увеличи общия брой гласове" с проевропейска насоченост, тъй като електоратът ще може да избира измежду голям брой еврофилски партии, каквито са например Шотландската национална партия (SNP) и уелската "Плайд камри".

"Промяна за Обединеното кралство" доста изостава засега в предизборните анкети от новата Партия на Брекзит, лансирана "далеч по-ефикасно", изтъква Ананд Менън.

Партията на Брекзит има ясно лого и слоган - "от името й веднага личи какво иска", отбелязва аналитикът. И щом начело е Найджъл Фараж, "оглавява я един от може би най-влиятелните политици от нашето поколение".
Последният вече спечели през 2014 г. европейските избори като водач на друга политическа сила - Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП).

Остава неясен въпросът дали изборите ще привлекат местния електорат, който "по принцип не проявява интерес" към този вот, напомня Менън - ще се гласува за кандидати, чийто мандат може да трае съвсем кратко, преди Брекзитът да стане факт. / БТА

Дневник