Финландия започна борбата си с фалшивите новини още през 2014 г. и залага на силен национален наратив и образование в духа на критичното мислене още от училище. Това разказва репортаж на Си Ен Ен, посветен на усилията на държавата да предотврати чужда намеса в евроизборите тази седмица.

Образователните инициативи на скандинавската страна започват след анексацията на Крим от Русия и са насочени към обикновени граждани, студенти, журналисти и политици. През 2015 г. президентът Саули Нинистьо призова всеки финландец да поеме отговорност за борбата с дезинформацията. Година по-късно страната привика американски експерти, които да обучат институциите как да разпознават фалшивите новини, да разберат какво ги прави лесно разпространими и да развият стратегия срещу тях. Образователната система също бива променена така, че да даде превес на критичното мислене.

"Това не е проблем само на правителството, цялото общество е на мушката. Вършим си работата, но защитата на демокрацията е работа на всички", казва Юси Тойванен, който води един такъв курс и е специалист по комуникации към офиса на премиера. "Учителят в детската градина е първата линия на защита".

На училище

Във Френско-финландското училище в Хелзинки група десетокласници споделят мнения какви ще са основните теми на предстоящите избори. Разделени на групи по различните въпроси, те се превръщат в "дигитални детективи" - събират информация и се опитват да отличат истина от лъжа.

Сред задачите им е да преценят дали видеа в "Ютюб" са коректни, да сравнят медийните пристрастия в серия статии с "кликбейт" заглавия, да коментират как дезинформацията влияе върху човешките емоции и дори да се опитат сами да напишат фалшива новина.

"Искаме преди студентите ни да "харесат" или да споделят нещо в социалните мрежи, да се запитат – кой е написал това? Къде е публикувано? Мога ли да получа същата информация от друг източник?", казва директорът на училището Кари Кивинен. Той обаче има съмнения за това доколко финландският пример може да бъде използван от други държави. "В крайна сметка, трудно е да изнасяш демокрация."

Националният наратив

През 2016 г. Финландия събира чужди експерти, за да си изгради стратегия срещу руската пропаганда. "Те знаеха, че Кремъл се бърка във финландската политика, но нямаха контекст, в който да интерпретират това. Чудеха се дали значи, че Русия ще нахлуе в страната, дали означава война", казва Джед Уилърд, директор на Центъра за глобална ангажираност "Франклин Делано Рузвелт" в Харвардския университет. Уилърд е бил един от експертите, наети от Финландия.

Дейността му се е фокусирала върху една задача: да развие силен национален наратив, вместо да се опитва да опровергава лъжливите твърдения.

"Финландците имат уникална, специална сила в знанието кои са. Това кои са те произхожда пряко от човешките права и върховенството на закона – нещата, които ги няма в Русия", казва Уилърд.

Но скандинавската държава е имала здрава основа, върху която да стъпи – тя редовно оглавява индексите за щастие, свобода на медиите, равенство между половете, социална справедливост, прозрачност и образование. Това означава, че злонамерени чужди актьори трудно могат да открият уязвими места, в които да концентрират пропагандата си.

Финландия има и традиции в четенето – 5.5-милионното ѝ население заема 68 млн. книги годишно и наскоро похарчи 110 млн. долара за свръхмодерна библиотека в центъра на столицата Хелзинки.

Дневник