Всяка държава в Европейския съюз има свои собствени правила за гласуването на изборите за Европейски парламент, които ще се проведат на 23-26 май. Агенция "Франс прес" обобщава какви са те.

Двадесет и една държави от 28-членния съюз ще гласуват на 26 май, включително Франция, Германия и Полша. Великобритания и Холандия ще гласуват на 23 май, Ирландия на 24, а Латвия, Малта и Словакия – на 25 май. В Чехия избирателите ще могат да гласуват в продължение на два дена – 24 и 25.

Разпределението на местата в Европейския парламент се основава на пропорционално представителство. Сред държавите членки обаче има три различни процедури за избиране на евродепутати.

Преференциалната система се използва в 19 страни, включително Италия, Полша, Холандия и скандинавските държави. Там хората могат, в зависимост от страната, да променят реда на имената в партийната листа, за да подкрепят предпочитания от тях кандидат, да премахнат кандидати от листата или дори да изберат и да смесят кандидати от няколко листи.

Системата със затворената листа позволява гласуване само за листата на една единствена партия, като кандидатите и реда им са фиксирани. Листите се определят от партиите и предпочитаните от тях кандидати са начело. Методът означава, че гласоподавателите не могат да избират отделни хора. Тя се използва в седем държави, включително Германия, Франция, Испания и Великобритания (с изключение на Северна Ирландия).

Същевременно в Ирландия и Малта, както и в Северна Ирландия, се използва системата на един прехвърляем глас - гласува се за отделни кандидати, но с посочване на първо, второ и т.н. желания.

Гласуването е задължително в пет държави членки – Белгия, България, Кипър, Гърция и Люксембург. В Белгия и Люксембург може да се наложи глоба за негласуване.

При изборите за Европейски парламент в повечето държави членки цялата територия на страната представлява един единствен избирателен район. Територията на пет страни обаче е разделена на няколко регионални избирателни района. Белгия има три, определени според езика, който се говори в тях. Останалите са географски – 13 в Полша, 12 във Великобритания, пет в Италия и три в Ирландия.

Общо 16 страни позволяват гласуване по пощата, в повечето случаи в полза на гражданите, живеещи в чужбина. Сред тях са Великобритания, Германия, Испания и северните страни.

Шест държави разрешават гласуването чрез пълномощник. В Белгия, Великобритания, Франция и Холандия тази опция е достъпна за всички. В Полша и Швеция тя е възможна само за избирателите, които не могат да отидат до местата за гласуване заради възрастта си или заради инвалидност.

Гласуването онлайн е позволено само в Естония.

Единадесет страни налагат квоти по полов признак в листите с кандидати. В Белгия, Франция, Италия и Люксембург в листите трябва да има еднакъв брой мъже и жени. В Хърватия, Испания и Словения най-малко 40% трябва да са от един пол. В Полша трябва да са 35%, а в Гърция и Португалия – 33%. В Румъния поне един мъж или една жена трябва да бъдат включени във всяка листа.

В някои страни има мерки, които да гарантират, че половите квоти се спазват, но санкциите не винаги са достатъчни, за да бъдат задължени партиите. В Гърция неспазващите правилата листи биват анулирани, но във Франция и Люксембург например единственият риск е глоба.

Във всички, с изключение на три държави, могат да гласуват хората, навършили 18 години. В Гърция могат да гласуват навършилите 17, а Австрия и Малта разрешават гласуването на 16 години.

За кандидатите в 15 държави минималната възраст е 18 години. В 10 други, сред които Полша и Чехия, тя е 21 години. В Румъния кандидатите трябва да са поне на 23 години, а в Италия и Гърция минималната възраст е 25 години.

Дневник