Днес българските граждани ще избират седемнадесет представители в Европейския парламент (ЕП) за четвърти път. За трети път гласуването на изборите у нас е задължително, но санкция за негласуване няма. Кандидатите са общо 318 и са издигнати от 13 партии, 8 коалиции и 6 инициативни комитета. Очаква се за един евродепутатски мандат да са необходими между 120 и 150 хиляди гласа (още за кандидатите четете тук).

За втори път на европейски избори може да се гласува с преференция, т.е. да се пренареждат кандидатските листи, в т.ч. и техните водачи. Прагът за валидност на преференциите е 5%, т.е. листата ще се размества, ако даден кандидат е събрал подкрепа от повече от 5 на сто от гласувалите за партията и коалицията, която го издига.

За първи път обаче номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети в бюлетината ще бъдат от 1 до 100, а на кандидатите - от 101 нагоре. Целта е да се избегнат преференции по т.нар. феномен 15/15, когато номерът на политическата формация съвпада с номера на кандидата.

Също така за първи път има възможност за машинно гласуване в 3 хиляди секции в цялата страна (още четете тук). В тях избирателите могат да решат да дадат вота си по този начин и той ще се зачита.

Гласуването започва в 7.00 часа и приключва в 20.00 часа. Изборният ден може да бъде удължен по преценка на Централната избирателна комисия (ЦИК), ако в 20.00 часа пред изборните помещения има желаещи да гласуват, но удължаването може да е най-много с един час - до 21.00 часа. Избирателните секции в страната по предварителен списък са 11 660, а общият брой избиратели по избирателни списъци е 6 355 633.

Бюлетините - без плик

Всяка бюлетина за европейските избори е отпечатана на бяла и непрозрачна хартия. На гърба й има място за два печата на секционната избирателна комисия (СИК). В долния й десен ъгъл има осемцифрен номер, който се откъсва по перфорирана линия от член на СИК след гласуването.
От лявата страна на бюлетината са вписани наименованията на всички партии и коалиции, регистрирали кандидати за евродепутати, както и имената на независимите кандидати; а от дясната има кръгчета за отбелязване на преференция, в които има номера от 101 до 117, т.е. за седемнадесетте кандидати в съответните листи. Има и възможност "Не подкрепям никого".

Гласува се само в тъмната стаичка. Не се показва вотът, защото в противен случай гласът ще бъде недействителен и няма да се брои. Заради това трябва да се внимава при сгъването на бюлетината и пускането й в прозрачната урна.

В изборния ден гласоподавателят се явява в секционната избирателна комисия по постоянен или настоящ адрес, ако е заявил предварително такова желание. Учениците и студентите редовно обучение могат да гласуват в секция по избор в населеното място, където учат, ако то е различно от постоянния им адрес.

Избирателят се легитимира пред член на комисията с личната си карта (със зелен паспорт – само гласоподавателите, родени до 31.12.1931 г.). След вписване на данните от личната карта на избирателя в списъка той получава бюлетина, която се откъсва от съответния кочан и на гърба й се поставя един печат на СИК. Нарушение е, ако членовете на комисията са накъсали бюлетините предварително за улеснение.

Вотът - само със знаците Х и V

След като вземе бюлетината, избирателят влиза в кабината за гласуване. Той отбелязва вота за партия, коалиция или независим кандидат за евродепутат, като поставя знак Х или V в квадратчето с номера на избраната от него политическа формация, на независим кандидат или в това на опцията "Не подкрепям никого". Отбелязването с тези знаци е действително само ако е с химикал, пишещ със син цвят.

По желание избирателят може да отбележи и преференция, т.е. глас за определен кандидат за евродепутат от листата на предпочитаната политическа формация - нужно е да знае точно кой номер в листата е фаворитът му и да постави Х или V в съответното кръгче. Преференцията е действителна, ако е отбелязана само в едно кръгче със съответния знак. Ако няма отбелязана преференция, гласът не се брои за водача на листата, както е на парламентарни избори. Ако има вот за политическа формация и например отбелязани две преференции, бюлетината е валидна и гласът се зачита за листата, но преференциите не се броят.

Бюлетината се сгъва така, че да не се вижда отбелязването. От ЦИК обясняват, че е препоръчително да се сгъне два пъти, като отгоре остане мястото за печати, където да се постави втори на излизане.

Избирателят излиза от кабината за гласуване, подава сгъната бюлетина с вота си на член на СИК и следи за точното сверяване дали номерът върху нея съответства на номера върху кочана, от който е откъсната. Ако това е така, номерът се откъсва и се поставя в кутия, а върху бюлетината се поставя втори печат. След това избирателят я пуска в прозрачната урна. Едва след това избирателят полага подпис в избирателния списък.

Ако избирателят допусне грешка при гласуване, той връща сгъната сгрешената бюлетина на СИК и получава нова за същия вид избор. Това право се предоставя само веднъж. Избирателят трябва да проследи, че сгрешената бюлетина, без да се разгъва, се унищожава с надпис "Сгрешена", подпечатва се с печата на СИК и се подписва от председателя, секретаря и член на СИК, предложени от различни партии и коалиции. Сгрешените бюлетини се описват в протокола на СИК.

При несъответствие на номера на сгрешената бюлетина с номера от кочана тя се обявява за недействителна. Това обстоятелство се отбелязва върху бюлетината и в графа "Забележки" на избирателния списък, а избирателят не се допуска повторно до гласуване.

Вписването в бюлетината на специални символи като букви, цифри или други знаци прави гласа недействителен.

Вот с машини - в 3 хиляди секции

В 3 хиляди секции в цялата страна избирателите ще имат възможност да упражнят правото си на глас машинно и вотът им ще се зачита за реален. Става въпрос за секции, които се намират в областни и общински центрове, в по-малки градове, както и в села с над 300 избиратели (списък на секциите, където може да се гласува с машини, вижте тук). В изборния ден ще бъдат поставени и инструкции за гласуване с устройствата, което отнема няколко минути.

След като избирателят се легитимира с документ за самоличност и заяви желание да гласува с машина, получава карта с надпис "Избирател". Картите са с номера 1, 2 и 3, а на следващия по ред избирател, пожелал да гласува машинно, задължително се предоставя карта с различен номер.
За да може да осъществи правото си на глас, избирателят трябва да постави картата в отвор в машината, която трябва да е зад параван. Процедурата прилича на теглене на пари от банкомат.

След това на екрана се появява бюлетината, която е на две страници. На първата са номерата на партиите, коалициите и инициативните комитети от 1 до 18, а на втората - останалите, както и опцията "Не подкрепям никого".

За да направи своя избор, гласоподавателят трябва да натисне върху квадратчето с номера на партията, коалицията, независимия кандидат или "Не подкрепям никого". Избирателят може да променя избора си чрез докосване на различни от първоначално докоснатите квадратчета. В този случай на екрана остава само изборът съгласно последно докоснатото квадратче.

При желание избирателят може да отбележи преференция в кръгчетата от дясната страна на екрана, където са номерата на кандидатите - от 101 до 117. Ако няма отбелязана преференция, гласът не се брои за водача на листата, както на национални избори.

Накрая избирателят маркира "Преглед", уверява се, че гласът му е отразен правилно и докосва "Гласуване" и потвърждава избора си. Има и опция "Отмени", след което избирателят повтаря процедурата.

При потвърждаване на избора с "Гласуване", машината отпечатва разписка. Избирателят я взема, проверява данните, сгъва я с текста навътре и я пуска в непрозрачна кутия. Картата "Избирател" се връща на комисията.

Вот в чужбина - навсякъде

В чужбина са разкрити 191 секции, в които могат да гласуват живеещите и пътуващите зад граница българи (още за секциите вижте тук). Гласуването става само с хартиена бюлетина. Списък с адресите и номерата на разкритите зад граница секции е публикуван на сайта на Министерството на външните работи (вижте тук).

Българите зад граница, които вече са подали заявление за разкриване на секция, ще трябва да гласуват в съответната секция. Останалите ще могат да гласуват в която и да е секция, след като представят документи за самоличност и попълнят декларация, че не са гласували на друго място. Същото важи и за всички пътуващи в чужбина българи.

В Гърция, където за трите почивни дни се очаква да пътуват много българи, секциите са 13 - три в Атина, една в Солун, една в Кавала, една в Каламата, четири на о. Крит, една в Неа Муданя, една в Никити и една на о. Родос. В Румъния секцията е само една и е в посолството в Букурещ. В Северна Македония също е една - в Скопие. В Сърбия са две - в посолството на страната ни в Белград и в консулството в Ниш, а в Турция са четири - в Истанбул, Анкара, Одрин и Бурса. Във Великобритания и Германия има по 24 секции - в посолството в Лондон са четири, а тези в Берлин - три. В Испания са разкрити 16, във Франция - 10, а в Италия – 6.
 

На изборите е забранено

Предварително раздаване на изборни книжа и материали.

Изнасянето на избирателните кутии, избирателните списъци и бюлетините извън изборното помещение.

Гласуването извън изборното помещение с изключение на случаите за гласуване с подвижна избирателна кутия.

Присъствието в кабината за гласуване на други лица освен избирателя с изключение на случаите, в които е разрешено гласуване с придружител.

Присъствието на други лица извън гласуващите в момента избиратели на разстояние по-малко от 3 метра от кабината за гласуване, когато в нея има избирател.

Заснемането на начина на гласуване, като се използват мобилни телефони, фотоапарати или друга възпроизвеждаща техника. Глобата за това е 1000 лева.

Разгъването на бюлетината след попълването и преди пускането й в избирателната кутия по начин, който позволява да се види начинът на гласуване.

Влизането в изборното помещение с оръжие и/или предмети, опасни за живота и здравето на гражданите.

Да се извършват действия пред и в изборното помещение, които накърняват добрите нрави и обществения ред.

В Европа - фрагментация

Изборите в Европа започнаха на 23 май. Досега са гласували Холандия, Великобритания, Чехия, Ирландия, Словакия, Латвия и Малта. Всички останали страни гласуват днес. Очаква се след вота да се сформира силно евроскептично и националистко малцинство, а проевропейските партии от основното течение да бъдат отслабени и фрагментирани. Резултатът може да има важни политически последици в някои страни.


След като бъдат избрани на национално ниво, евродепутатите сформират паневропейски политически групи в парламента. Двете основни групи, на Европейската народна партия и на социалистите, вероятно ще загубят позиции и дори могат да изгубят комбинираното си мнозинство. Може да нямат достатъчно представители за мнозинство даже и с подкрепата на либералите. Леви и десни евроскептици е възможно да спечелят една трета от местата, подкрепени от временното присъствие на британските евродепутати, поддържащи Брекзит.

Със засилен интерес се следят действията на френския президент Еманюел Макрон. През седмицата той представи плановете си за изграждането на съюз след изборите, като изрази предпочитание за центристка коалиция, която да е достатъчно широка, за да работи със Зелените и да привлече някои консервативни партии. Неговата партия "Република, напред", която води оспорвана предизборна надпревара с крайнодесния Национален сбор на Марин льо Пен, се очаква да бъде ядрото на центристкия либерален алианс в Европейския парламент. В момента това е групата Алианс на либералите и демократите за Европа, която обаче може да смени името си (защо четете тук). Тъй като нито една партия не се очаква да получи необходимите за мнозинство 376 места, изграждането на коалиции ще е от ключово значение.

Дневник