Соня Иванова е адвокат и медиатор. Работи като юрист вече близо четиридесет години.  От 20 г. е адвокат, като практиката й е свързана предимно с гражданско, облигационно, вещно, административно, семейно, банково  право. Обучение за медиатор е преминала още през 2006 г. –непосредствено след приемането  на Закона за медиацията. През 2018 г. преминава повторно обучение, в съответствие с всички актуални промени и е вписана в Единен регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието с номер 35987791054.

Разговаряме с нея по въпросите свързани със същността на медиацията и ползите от нея.


- Г-жо Иванова, оказва се, малко хора знаят, какво всъщност представлява медиацията. Бихте ли обяснили?

- Да. Безспорно медиацията не е популярна и малко хора са наясно с нейната същност. Поне в нашия регион. А тя може да бъде изключително полезна. Медиацията е един алтернативен способ за разрешаване на голяма част от споровете между различните физически и/или юридически лица, без да се стигне до съд. Погледнато назад във времето, медиацията не е нещо ново, тъй като Законът за медиацията в България датира от края на 2004г. / Д.В. бр.110 /17.12.2004г/, но голяма част от хората все още не знаят за нея. Това е една доброволна и поверителна процедура за разрешаване на спорове, при която трето лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Основните принципи на медиацията са доброволност, равнопоставеност и поверителност. Трябва да бъдем откровени, че и в съдебна фаза винаги може да се постигне доброволно уреждане на спора и постигане на спогодба и съдът напътства за това. Но това зависи вече до колко са втвърдени позициите, кой как приема нещата и дали адвокатът на другата  страна също търси доброволно решаване и постигане на  спогодба.  Докато при медиацията, достатъчно е една от страните да желае доброволен начин за разрешаване на спора. Тогава може да се обърне към медиатор. След като е потърсен от едната заинтересова страна  в спора, работата на медиатора е да направи контакт с другата спореща страна, с цел да се стигне до същността на конфликта и да се търси доброволен начин за уреждане му. Защото много често поводът на спора е конфликт на  повърхността. Медиаторът напътства страните да си изяснят истинските дълбоки причини  и доброволно да стигнат до възможните компромиси за всяка една от страните.  Няма пречка всяка едно от спорещите страни да ползва услугите на адвокат в процедурата по медиация, но това не е задължително.    

- Какви спорове могат да бъдат разрешени посредством медиацията?

- На медиация подлежат граждански, трудови, имуществени, търговски,  семейни и административни спорове, свързани с права на потребители и други спорове между физически и юридически лица.
Определено считам, че медиацията при семейните отношения е изключително полезна и е много по-добре партньорите да потърсят първо медиатор, без да се стига до съд. Едно споразумение между двамата родители за родителски права, режим на контакти, издръжка и други подробности е много по-добър вариант. Нашето законодателство не допуска т.нар. споделено попечителство. Обикновено единият родител получава  родителските права за сметка на другия и детето страда. Медиаторът може да помогне за едно по-гъвкаво споразумение, което да удовлетворява и двете страни и най-добре да защити интересите на детето. Приканвам хората да се заинтересуват  какви са възможностите за това. Дали в съда ще си изнасяме кирливите ризи, ще се обиждаме и т.н. или ще разчитаме на по-цивилизования път на разрешаване на проблема? Защото всяко доброволно споразумение е по-добро от което и да е  съдебно решение. Стига да е самоосъзнато и прието от двете страни. Това може да стане само по пътя на компромисите. И това е работата на медиатора – да напътства страните към  намиране на компромисите. Да парира нападки и обиди. Медиаторът е добър избор за разрешаване още на междусъседски отношения, етажна собственост, наследствени отношения, дори административни спорове.

- А конфиденциална ли остава информацията, която се споделя на медиатора?
- Разбира се – да. Тази процедура е напълно поверителна. Медиаторът и страните подписват декларации за това. Няма я тази публичност, както например публичността на съдебните регистри.

- А вярно ли е, че ползването на медиатор излиза много по-евтино отколкото, ако се стигне до съдебно дело?
- Конфликтът много по-бързо се разрешава чрез медиация и определено излиза  по-евтино от колкото една съдебна процедура. Това не означава, че медиаторът работи без възнаграждение, разбира се. Но размерът на това възнаграждение  се определя още в началото, когато се направи срещата с двете страни. Тоест, въпрос на договаряне е, няма нормативна тарифа за минимален размер. Ползването на медиатор при всяко положение спестява   държавните съдебни  такси. Представете си един имуществен търговски спор в хиляди лева. Само 4% е държавната такса, за да се образува делото. След това има експертизи, вещи лица, разноски  и т.н. При медиацията си спестяваме този вид държавни съдебни  такси и съответно би могло да се поделят разноските между двете страни или да ги поеме само едната – която е инициатор. Но разноските са само за медиатора  и евентуални специализирани експертизи.

- В Шумен използва ли се медиацията за разрешаване на конфликти?
- Аз поне нямам такава информация. Медиация най-често се ползва в София, Варна, Бургас. А извън България – в САЩ и Европа медиацията е много разпространена, особено в Англия, Холандия  и Скандинавските страни. Но  почти никъде  няма задължителна медиация. На някои места  е въведена смесена система - за някои вид спорове първо минаваш през медиация и ако не се стигне до разрешаване на спора, тогава се обръщаш към съда.

- Как всъщност завършва един спор, воден от медиатор и каква е тежестта на постигнатото споразумение?
- Има два варианта. Когато се стигне до споразумение, то може да бъде внесено  в съда за одобрение и така добива сила на присъдено нещо.  Другата възможност е нотариална заверка на подписите на страните на постигнатото споразумение. При имуществените спорове тази нотариална заверка на подписите при неизпълнение на това споразумение се явява един изпълнителен титул, за да бъдат реализирани  вземанията. Така че има и практически финал, който е от полза за страните.

- Кой може да бъде медиатор?
- В интерес на истината, не е задължително да е юрист. Медиаторът  е дееспособно физическо  лице, което  преминава през специално обучение за медиатори и се вписват в Единен регистър на медиаторите от Министерството на правосъдието.


Соня Иванова, медиатор, вписан в Единен регистър на медиаторите на Министерство на правосъдието под номер  35987791054
Офис с адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ 9-13, кантора № 11
Телефон за връзка: 054/800-908; 08877 91 054