Трупането на материални блага е основен приоритет за мнозинството българи. Това показва проучване на Института за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките. За 80% от сънародниците ни смисълът на живота е в трупането на имущество. Постигането на материални цели се е превърнало в основен приоритет.

Това вероятно обяснява и защо от всички скандали "Апартаментгейт" - скандалът с имотите на властта - се оказа с най-силен отзвук в последно време.

Според изследването в последните години в българското общество могат да се открият социологически типажи - 34 % се самоопределят като комформисти, 10% като социално пасивни, 6% като бунтари, а 6% като иноватори. Общо 4 на 100 попадат в групата на онези хора, които задължително спазват определени повтарящи се ритуали.

Данните показват още, че близо 60% от българите за нищо на света не биха погазили закона, дори ако имат някаква полза. Малко над 43% са склонни да нарушат нормите, ако не се страхуват от последствията. Едва 32% смятат, че законите у нас са добре написани.

"В момента имаме материално настроено население, но това не бива да ни изненадва, защото живеем в материално общество. Свърши ерата на идеалния социализъм, в който бяхме одухотворени", каза проф. Емилия Ченгелова - зам.-директор на Институт за изследване на обществата и знанието към Българската академия на науките по Нова тв за това дали българинът е материалист или идеалист според данните от изследването.

"За да мислиш за идеалното, материалното трябва да бъде задоволено", обясни още тя.

Докато получавали средна заплата от 1000 - 1200 лв., сънародниците ни нямало как да бъдат над материалното.

По думите ѝ българите оцеляват с доходи около линията на бедността.

    "Други 30-40% са със заплати, които им позволява да посрещнат месеца, но само толкова. Ние не трябва да се учудваме, а да го приемем като част от нашето ежедневие. Учим се да бъдем пазарно общество", отбеляза проф. Ченгелова.

19,8% от анкетираните са напълно съгласни, а 41,3% – съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон има пречи, ще намерят “вратичка” в него и ще постигнат своите цели. 52,9% от българите са на мнение, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона. За 65,2% “икономиката в сянка” е най-бързият начин да се изкарат повече пари.

Тенденцията е лицата, които имат конкретна ангажираност като работодатели или като наети или самонаети лица, да изразяват по-висока степен на социално приемливо поведение, докато учениците, безработните лица и домакините си позволяват “най-фриволно” поведение в социален смисъл и открито демонстрират незачитане и склонност към неспазване на съществуващите закони.

Ширещите се сред българите стереотипи за ниското качество и неадекватност на законите, регулиращи социалните и икономическите отношения, са основа за възникването на толерантно отношение към различните девиации в областта на индивидуалното и груповото икономическо поведение.

Неспазването на законите се възприема като нова “нормалност”, като естествена и логична реакция на пълната с пропуски и несъвършенства законова среда. Така обществото започва постепенно да се трансформира и от съвкупност от индивиди със социално приемливо поведение се превръща в общество от девианти и алиенирани субекти.

.
Клуб Z