По-гъвкавият трудов пазар ще повиши ефективността на икономиката и ще доведе до намаляване на сивия сектор. Резултатът ще е повишаване на доходите и стандарта на живот на хората и повече приходи в бюджета. Това показват резултатите от анкета, проведена сред членовете на Сдружението за модерна търговия, в което влизат Billa, dm, Kaufland, Lidl, Mr. Bricolage и T MARKET.

Основните предизвикателства пред пазара на труда, който посочват мениджърите на веригите, са ограниченията при полагане на извънреден труд, невъзможността за почасово наемане на служители, липсата на гъвкави възможности за формиране на трудовото възнаграждение, ограниченията за сключване на срочни трудови договори, административните затруднения при дуалното обучение и тежкият процес за въвеждане на нови професии в страната.

Според шефовете на веригите всички тези ограничения сковават взаимоотношенията между работодателите и хората, които биха искали да ги моделират така че да са удобни и за бизнес модела на фирмата, и за личния живот на човека. В резултат на това, много възможности за работа не се реализират, от което губят и хората, и икономиката. Други пък се реализират в сивия сектор, тъй като няма адекватна законова форма да бъдат реализирани легално, от което бюджетът на страната търпи загуби, посочват мениджърите.

От сдружението им посочват, че те са сред най-големите работодатели в България с почти 17 хил. служители като само за 2018 г. са назначили близо 1 600 нови служители и са инвестирали повече от 3 млн. лв. в обучения и подобряване на условията на труд.

Проблемите с извънредния труд

Компаниите напомнят, че според Кодекса на труда извънредният труд в България е допустим само по изключение, което ограничава оперативно компаниите и хората, които искат да работят повече и така да увеличат доходите си. Цитират данни на Евростат, според които 0.6% от хората тук работят повече от 49 часа седмично, което е много по-ниско от средните за ЕС 5.5%. Експерти от веригите коментират, че това число е нереалистично и доказва, че в България извънреден труд се полага нерегламентирано, което ощетява бюджета. Освен това представлява нелоялна конкуренция спрямо компаниите, които спазват правилата и отчитат и заплащат коректно отработеното от служителите си.

Според тях ситуацията може да бъде разрешена с отпадане на ограничението за полагане и планиране на извънреден труд. Друг вариант е и да се променят ограниченията за извънреден труд като продължителността му не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец; 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица или 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.

Остарелият работен график

Един от основните проблеми, посочени от участниците в анкетата е свързан с формалните изисквания в Кодекса на труда, свързани с изготвянето и съхранението на работни графици. В момента се прилага така наречената "Форма 76", която работодателите са задължени да ползват за планиране и отчитане на работното време. Затруднението идва от факта, че тя е остаряла като формат и концепция, но е единственият документ, който инспекцията по труда приема. В същото време членовете на сдружението искат да приложат и в България международно доказани електронни системи за планиране и отчетност на работното време, използвани в компаниите майки. Според мениджмънта на веригите решението на въпроса е във въвеждането на базови изисквания за планирането и отчитането на работното време. Така всяка компания ще може да използва собствени системи, което би било огромно улеснение за бизнеса.

Гъвкаво да се формира заплатата

Членовете на сдружението посочват, че според сега действащите разпоредби за еднакъв труд се дължи еднакво заплащане, което ограничава работодателите да стимулират добрите си и амбициозни служители. Според веригите решението е отново в промени в Кодекса на труда, които да предоставят по-голяма гъвкавост на бизнеса при определяне на трудовите възнаграждения.

Почасовият труд не е възможен

Според участниците в анкетата, към момента работодателите нямат възможност да наемат хора почасово, което е разпространена практика в страните от ЕС и дава възможност на хората да съчетават няколко трудови ангажимента. В същото време, в България се полага такъв тип труд. Хиляди хора съчетават няколко работи като често за допълнителните си ангажименти получават заплащане "на ръка". Това ощетява работника, който не може да се ползва от социалните придобивки за положения труд. Ощетен е и бюджетът на страната, който не получава дължимите данъци и осигуровки.

Според членовете на сдружението трябва да се променят текстове от Кодекса на труда, които да позволят на един човек да сключва няколко трудови договора при ясно дефиниран ангажимент към работодателите.

Срочните трудови договори ще повишат ефективността на бизнеса

Възможността за наемане на служители за определен период при сезонни пикове за бизнеса ще помогне за увеличаване на ефективността на бизнеса, посочват веригите. Според тях подобна промяна би била от полза за редица бизнес сектори. Търговците биха се справили по-добре при пиковете на пазаруването в края на ноември и Коледа; туристическият бранш би посрещнал по-уверено гостите през лятото, а земеделските производители ще могат да планират по-добре кампаниите си. В крайна сметка разрешаването на сключване на срочни трудови договори, ще доведе до по-голяма ефективност и по-добра услуга за клиентите.

Намаляване на административните изисквания при дуалното обучение

Според мениджърите на веригите има редица затруднения пред въвеждането на дуалното обучение: задължението за получаване на разрешение за работа от Инспекцията по труда; множеството формални предпоставки и изисквания за работодателите, за да могат да участват в дуално обучение; липсата на регулация на заплатите отпуските и болничните на учениците и много други. Според веригите тези ограничения трябва да се премахнат, а ситуацията би се улеснила от назначаването на експерти в Министерството на образованието, които да отговарят само за дуалното обучение.

Компаниите посочват, че за последната година са инвестирали над 2 млн. лв. за подобряване на условията на труд.

Дневник