Държавите - членки на Европейския съюз, като цяло подкрепиха приоритетите в подготвяния стратегически дневен ред за следващите пет години, макар да призоваха за "по-положителна" визия за блока. Въпреки исканията на столиците в последната версия на документа, който ще се обсъжда от лидерите следващата седмица, са включени само малки промени, предаде изданието EurActiv, което се е запознало с втората чернова.

Първата, с дата 7 юни, включваше четири основни приоритета – защита на гражданите и свободите; развитие на силна и енергична икономическа основа; изграждане на по-благоприятно за климата, зелено, справедливо и включващо бъдеще; защита на европейските интереси и ценности на световната сцена.

"През последните години светът стана все по-несигурен, сложен и подложен на бързи промени", се казва в черновата на текста. В предложенията се посочва и как да се гарантира изпълнението на изброените приоритети.

Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция похвалиха "качеството" на документа. Но по време на продължителните дискусии между посланиците на държавите членки по-рано тази седмица една значителна група отбеляза, че тонът на текста е "твърде негативен и отбранителен".

Затова Франция, Испания, Италия, Холандия и още няколко държави предложиха по-дълга въвеждаща част, която да описва не само предизвикателствата пред Европа, но й нейните амбиции, за да се отправи едно "смело и положително послание". Великобритания също подкрепи този призив. Значително мнозинство предложи и допълнения към всеки от приоритетите.

Въведението бе леко преправено, за да включва отпратка към ценностите на ЕС и "силните страни на нашия модел", и необходимостта "да защитим нашия начин на живот".

Последната чернова обаче не включва препоръка за целта да се гарантира въглеродно неутрална Европа до 2050 г. Франция, Словения, Испания, Португалия, Швеция, Холандия, Дания, Белгия, Финландия и Великобритания поискаха включването на датата.

Началникът на кабинета на Доналд Туск, председател на Европейския съвет, предупреди, че включването на конкретен срок ще бъде по-голямо предизвикателство предвид съмненията, изразени по време на дискусиите от страна на България, Малта, Полша, Чехия и Унгария.

Екипът на Туск все пак се надяваше да постигне споразумение на още една среща на посланиците в четвъртък. При липса на такова стратегическият дневен ред ще бъде завършен от пратениците на националните правителства в понеделник преди да бъде одобрен от лидерите на ЕС по време на срещата им на 20-21 юни.

Списъкът с желания на държавите

Списъкът с желания на страните включваше защита на християните по света (Унгария и Полша), призив за запазване на политиката на ЕС за конкуренцията (Испания), натиск за преразглеждане на антитръстовите правила (Франция и Германия), "дигитален суверенитет" заради опасенията във връзка с "Хуауей" (отново Франция и Германия).

По първия приоритет "Защита на гражданите и свободите" миграцията остава най-спорният въпрос. Франция, Испания, Гърция, Белгия, Малта, Великобритания и Финландия отправиха критики към думите, отнасящи се до това ЕС да е единственият, който да решава кой стъпва на територията му. Според тези държави твърдението е "твърде негативно и потенциално несъответстващо на международното законодателство за спасяването в море". В ревизираната версия се казва, че държавите членки ще решават "кой влиза в ЕС".

В областта на икономиката много посланици бяха разочаровани от липсата на отпратка към Европейския социален стълб (Франция, Испания, Италия, Португалия, Дания, Германия, Швеция). Европейската комисия също изрази подкрепа за повече амбиция на в областта. Тези призиви бяха като цяло игнорирани. Втората чернова все пак включи дигиталния суверенитет, поискан от Париж и Берлин.

Франция, Финландия, Латвия, Кипър, Испания и Португалия поискаха да се подсили и частта за икономическия и валутен съюз. По-конкретно Мадрид и Лисабон настояха да се спомене един от най-спорните въпроси, бюджета на еврозоната, за да се подсили валутния съюз.

За търговията посланиците на Латвия, Испания и Финландия, както и Еврокомисията, подкрепиха силна защита на многостранния ред.

"Зелено" и включващо бъдеще

Испания, Румъния, Кипър, Дания и Белгия застанаха зад препоръка за целите за устойчиво развитие.

Европейската служба за външна дейност, подкрепена от Франция, Италия, Португалия, Дания и Белгия, призова за изрично споменаване на Африка.

Включването на трансатлантическото сътрудничество бе поискано от Полша, Чехия, Словакия, Естония и Великобритания, а Португалия, Великобритания, Гърция и Европейската служба за външна дейност защитиха изтъкването на сътрудничеството с ООН. В крайна сметка само частта за ООН бе включена във втората чернова.

Франция и Холандия продължават да са основните противници на разширяването на ЕС, което ги противопостави на посланиците от Естония, Хърватия, България, Литва и Унгария. Текстът остана непокътнат в тази част, изразявайки готовност "да се задържи вратата отворена за тези, които искат и са способни да се присъединят към семейството".

Финландия, Германия, Франция и Испания подкрепиха включването на предложението на Европейската комисия да се сложи край на правото на вето по данъчни и външно-политически въпроси. По време на дебатите само Латвия се противопостави на въвеждането на гласуване с квалифицирано мнозинство в тези области. Втората чернова в крайна сметка посочва, че "всяка институция трябва да разгледа отново работните си методи и да помисли за най-добрия начин да изпълни ролята си, заложена в договорите".

Дневник