Често изборът на папа е по-бърз, отколкото запълването на тези постове". С тези думи на 20 юни ирландският премиер Лео Варадкар коментира сложната ситуация около избора на нови ръководители на ЕС. След неуспеха на предишната среща, днес лидерите на съюза се срещат отново в опит да се разберат кои хора да предложат за ръководители на Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет, Европейската централна банка и дипломацията на ЕС.

Тези пет висши поста трябва да бъдат разпределени възможно най-скоро. Но докато германският канцлер Ангела Меркел спори с френския президент Еманюел Макрон, Европейският парламент води битка с държавите членки, обединени в Европейския съвет. Медийният партньор на EurActiv "Тагесшпигел" обянява защо ситуцията е толкова сложна (за позицията на България четете по-долу).

Защо решението трябва да се вземе бързо?

Изборът на висшите ръководители на ЕС е спешен въпрос, защото една от позициите трябва да бъде запълнена до вторник (2 юли). Когато на този ден новият Европейски парламент се събере на първото си заседание, в идеалния случай трябва да има предложение кой да оглави Еврокомисията.

Решенията за петте поста са свързани помежду си. Необходимо е да се постине баланс между желанията на партийните семейства, между Западна и Източна Европа, както и баланс между половете. "Ако първото копче е закопчано грешно, цялото яке ще изглежда накриво", коментира високопоставен дипломат от ЕС.

В четвъртък Макрон, цитиран от "Политико" каза, че ако лидерите не могат да се споразумеят бързо, има риск от "навлизане в цикъл на институционална дисфункция".

Защо се спори за председателя на Еврокомисията?

Две европейски институции се борят кой да заеме най-висшия пост в Еврокомисията. В единия ъгъл е Съветът, където са представени държавите членки. В миналото държавните и правителствени ръководители можеха да определят кой да оглави Еврокомисията при затворени врати, но това вече не е възможно.

В другия ъгъл е Европейският парламент. На евроизборите през 2014 г. той разви т.нар. модел с водещия кандидат от разпоредба в Лисабонския договор. Той значи, че единствено политик, който е обявил кандидатурата си за позицията преди евроизборите може да бъде избран. Затова почти всички групи в Европейския парламент излъчиха свои водещи кандидати преди изборите, a институцията многократно настоя, че ще подкрепи само един от тях за председател на Еврокомисията.

Според Договора за ЕС Европейският съвет предлага кандидат на Европейския парламент, взимайки предвид резултатите от европейските избори и след консултация с политическите сили в Европарламента. След това председателят на Европейската комисия се избира с мнозинство в Европейския парламент. Тоест в Европейския съвет е необходимо мнозинство от най-малко 21 от 28-те държави членки, представляващи 65% или повече от населението на блока, а в Европейския парламент определеният за председател на ЕК се нуждае от 376 гласа в своя подкрепа.

Френският президент Еманюел Макрон и испанският премиер Педро Санчес сформираха група от 11 държавни и правителствени ръководители в Европейския съвет, която не подкрепя нито един от тримата водещи кандидати предложени от спечелилите най-много гласове на изборите европейски групи – Манфред Вебер (Европейска народна партия), Франс Тимерманс (Прогресивен алианс на социалистите и демократите) и Маргрете Вестагер (либерали, които всъщност имат екип от няколко водещи кандидати, сред които е Вестагер).

Меркел заяви в кулоарите на Г-20 в Осака, че Вебер и Тимерманс са "категорично" част от решението в дебата за лидерския пост. Тя направи този коментар, след като проведе срещи с други европейски лидери в кулоарите на срещата на върха на Г-20. Меркел не коментира информацията на германския седмичник "Велт ам зонтаг", според която лидерите са се споразумели да отстранят Вебер от надпреварата. "Става ясно, че концепцията с водещия кандидат играе по-значима роля в края на краищата, отколкото някои казаха след последния Европейски съвет", допълни Меркел. Според "Блумбърг" това значи, че за Меркел Вебер и ТИмерманс са единствените кандидати, останали в надпреварата за Еврокомисията.


Самият Санчес се надява Испания да има силен глас в разпределението на висшите постове и се говори, че Мадрид се надява да получи поста върховен представител за външната политика и сигурността, заеман в момента от италианката Федерика Могерини. Независимо от трудностите, които предстоят в собствената му страна за съставяне на коалиция, 47-годишният Санчес даде да се разбере, че иска да е играч на европейската сцена. Мадрид се възприема като най-силния проевропейски глас след южните държави, силно ударени от икономическата криза и понесли най-лошото от бюджетните икономии, отбелязва "Ройтерс".

Какво се случва между Франция и Германия?

Отношенията между Макрон и Меркел се обтегнаха заради съпротивата на френския президент срещу германеца Манфред Вебер, според източници от Брюксел. Вебер е член на германския Християнсоциален съюз, партия, която в момента управлява в Германия заедно с християндемократите на Меркел и със социалдемократите.

Според източниците Меркел е казала на Макрон, че ако той е против германския кандидат, тя няма да може да подкрепи френски кандидат за друг висш пост в ЕС.

Източници от ЕС, цитирани от "Ройтерс", коментираха по-рано този месец, че условието на Меркел да се откаже от Вебер може да е никой друг кандидат, предложен от Европейския парламент, или никой друг французин, да не оглави Комисията.

Защо Макрон е против?

Макрон бе сред защитниците на транснационалните листи за евроизборите и казва, че без тях моделът с водещия кандидат няма да работи. Според него освен това Вебер, който оглавява групата на ЕНП в Европейския парламент, не е подходящ за позицията, защото няма опит в ръководене на правителство.

Може да се предположи и че Макрон би искал да разбърка системата на партийните семейства. Досега германските християндемократи винаги са били най-голямата сила в Европейския парламент и в Съвета на ЕС и затова претендираха да предлагат кандидата за председател на Еврокомисията. След изборите обаче съотношението на силите се промени. Макар Европейската народна партия все още да е най-голямата група в Европарламента, тя е сериозно отслабена. За пръв път ЕНП и социалистите нямат мнозинство помежду си, а такова е възможно само при компромисно споразумение между четири групи - на ЕНП, на социалисти и демократи, на либералите и на Зелените. В групата на либералите, наречена "Обнови Европа" (някогашната АЛДЕ), френските евродепутати представляват най-голямата делегация. "Обнови Европа" ще бъде третата в ЕП след Европейската народна партия и Прогресивен алианс на социалистите и демократите, което й дава сериозно влияние.

Какви може да са компромисите?

Един от възможните кандидати на Макрон за наследник на Жан-Клод Юнкер е Мишел Барние (ЕНП), французинът, който води преговорите за Брекзит от името на ЕС. Германците не с особно съгласни с него, защото не е бил водещ кандидат и се смята за защиник на централизираната френска икономическа политика.

Възможно е да се появяват и други кандидати. Споменават се имената на Кристалина Георгиева, главен изпълнителен директор на Световната банка, и на Кристин Лагард, управляващ директор на Международния валутен фонд.

Друго име е това на белгийския премиер Шарл Мишел но той по-често е споменаван като евентуален наследник на Доналд Туск. Председателят на Европейския съвет има основна задача да успокоява страстите и да търси консенсус между националните лидери в ЕС и опитът на Мишел в прочутата с разделението си белгийска политика само би му помогнал, коментира "Политико".


Изданието цитира източник от Елисейския дворец, който казва, че не е задължително председателят на Европейската комисия да е от страна от еврозоната. Той допълва, че "около 10 души в Европа са квалифицирани за всеки от обсъжданите постове предвид опита и профила си". Според него сред "солидните кандидати" има три жени, сред които и бившият еврокомисар Кристалина Георгиева. Но дипломат казва за "Политико", че нейното име не се радва на широка подкрепа и е пуснато "само за да дразни Мартин Зелмайер", влиятелния, но и известен с агресивния си стил генерален секретар на еврокомисията, с когото тя имаше сложни отношения. Според публикацията във "Велт ам зонтаг", освен (кандидата на социалистите) Франс Тимерманс, се обсъждат кандидатурите на Барние, Георгиева, премиера на Хърватия Андрей Пленкович.

Какво казва България?

След предишната среща на евролидерите българският премиер Бойко Борисов заяви, че всички партии признават, че техният водещ кандидат не може да събере необходимата подкрепа, за да бъде гласуван в парламента за председател на новата Европейска комисия.

"Цялата схема с водещите кандидати не можа да проработи. Шансовете на всички са еднакво малки към днешна дата", обяви Борисов. Според него партията, победила на европейските избори, трябва да излъчи председател на Европейската комисия. ГЕРБ, която е част от ЕНП, и Бойко Борисов заявиха няколко пъти, че застават зад Манфред Вебер.

Дневник