Горещата вълна, заради която миналата седмица във Франция отчетоха почти 46 градуса на сянка, е причинена от силно нагрят въздух от Сахара, но холандски метеоролози твърдят, че това се дължи и на глобалното затопляне на климата. Техните модели показват, че ако същата ситуация се беше разиграла преди век, максималните температури в Европа щяха да са с 4 градуса по-ниски от сегашните.

"Климатичните промени вече не са някакво абстрактно покачване на средната глобална температура, а разлика, която лично усещате, когато излезе навън в жегата", казва Хеерт Ян ван Олденборх, старши изследовател към Кралския холандски метеорологичен институт. Той е един от авторите в публикацията на група учени от международната академична група World Weather Attribution (WWA).

В доклада им се казва още, че климатичните промени са направили подобни рекордни горещи вълни 5 пъти по-вероятни. "Преживяваме горещини, чиято интензивност може да се превърне в норма към средата на века", допълва Робер Вотар, старши изследовател от френския институт CNRS.

WWA включва институти от Оксфорд, Принстън, парижкият LSCE, американският Национален център за атмосферни изследвания и Климатичният център на Червения кръст. Основна задача в заниманията им е да проследяват и проверяват въздействието от причинени от човешката дейност промени в климата върху екстремни природни явления. Отдавна специалисти по климата твърдят, че затопляне на земната повърхност, причинено основно от индустриални въглеродни емисии от изкопаеми горива правят времето по-екстремно и крайностите му - бури, суша и наводнения - по-чести.

Сред ключовите изводи от наблюденията на WWA за необичайната за юни гореща вълна във Франция е, че в момента се смята, че толкова високи температури се повтарят на период от около 30 години. Но спрямо климатичните данни и модели за тази част на света преди 100 години се оказва, че толкова силна жега се случва поне 10 пъти по-често.

Авторите предупреждават също, че може този път медиите да не са съобщили за увеличаване на смъртните случаи, но има забавен ефект и такива данни обикновено започват да излизат седмици по-късно.

Екипът обяснява, че са са използвали средните данни за цяла Франция и отделно тези от района на Тулуза за периода 26-28 юни, за да изчислят какви би трябвало да са очакваните температури и дали конкретни резултати от човешка дейност са решаващ фактор. Според метеоролози, цитирани от "Ройтерс", едно от мащабните явления е забавянето над Европа на намиращият се високо в над земята въздушен поток, известен като джетстрийм, поради което под него се формират бавно движещи се атмосферни явления, натрупващи екстремни температури.

В петък Световната метеорологична организация (WMO) съобщи, че засега 2019 г. се очертава като най-горещата на планетата, периодът 2015-2019 г. като петте най-горещи последователни години в историята. Европейската гореща вълна "напълно отговаря" на крайностите, които са свързвани с ефекта от парниковите газове.

Според WMO в края на юни над голяма част от континента среднодневните температури са били с 2 градуса по Целзий над обичайното и че в продължение на 5 дни са били счупени с над 1 градус абсолютните рекорди. На 27 юни средната температура за цялото денонощие са били рекордните 27.9 градуса. Това прави юни 2019 г. най-горещият шести месец от годината в историята на отчитане на такива данни.

Между 27 и 30 юни от Испания съобщаваха масово за температури над 40 градуса. Националната метеослужба АЕМЕТ разпространи специален анализ "Горещата вълна от юни 2019 г. в контекста на климатичната криза".

Колегите им от Deutscher Wetterdienst обявиха национален температурен рекорд от 39.6 градуса на 30 юни, както и че 243 станции са отчели невиждани досега горещини, 223 са показали данни над 30 градуса.

Австрия регистрира с агенцията си ZAMG най-горещият юни с рекордните 4.5 градуса над дългосрочния среден показател за този месец.

В Швейцария повече от половината наблюдателни станции (43 от 85) отчетоха миналата сряда юнски температурни рекорди, като 6 показаха и абсолютни рекорди за годината. Сред тях е и известният алпийски курорт Давос, където на 1600 м. надморска височина бе почти 30 градуса. Рекордите продължиха и в Полша, Чехия и Унгария.

"45.9 градуса е температура, която може да очакваш през август в Долината на смъртта в Калифорния (която държи рекорда за най-гореща точка на планетата)", заявиха от Météo-France.

Дневник