Поне шест са темите, които западноевропейски държави ще обсъдят с министри и лидери от Западните Балкани днес и утре на среща в Познан. Нито една от тях не е евроинтеграцията.

Това е идеята на Берлинския процес - формат, създаден по времето, когато Европейската комисия изразяваше "умора от разширяването" а ЕС. Днешните разговори ще са между министри на икономиката, вътрешните и външните работи, в петък предстои среща на върха.

Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер каза малко след избирането си преди повече от пет години, че в следващите пет няма да се приемат нови държави. Тогава германският канцлер Ангела Меркел свика първата Конференция на държавите от Западните Балкани в Берлин, за да се търси сътрудничество за проекти, създаващи временна алтернатива на разширяването и засилващи сътрудничеството между страните от региона и тези от Западна Европа.

По-късно в срещите се се включиха и другите големи западноевропейски държави освен Германия - Великобритания, Франция и Италия - заедно с представители на Европейския съюз и международни финансови институции. България участва в срещата в Лондон през юли, тъй като малко преди това бе приключило шестмесечното председателство на Съвета на ЕС, при което основен приоритет бе европейската перспектива на Западните Балкани. В днешните разговори ще участва и вицепремиерът Екатерина Захариева, която се включи и в предишни министерски срещи, подготвящи форума в Познан.

Замисълът на срещите бе шестте държави от Западните Балкани, които са извън ЕС и Хърватия и Словения да работят с големите страни в Западна Европа за общи проекти, които да засилят свързаността и интеграцията им. "Свързаност" следователно е обичайна тема на срещите, тази година дневният ред включва въпроси на икономиката, гражданското общество, младежките проблеми, културата и сигурността.

Критици на форума обаче обвиняват Берлин и другите западноевропейски столици, че тези срещи не носят значим напредък на Западните Балкани - подписаните споразумения за стотици милиони евро инвестиции рядко се осъществяват. Привържениците изтъкват, че такива споразумения зависят от волята на правителствата и институциите на страните от Западните Балкани.

Двудневните срещи днес следват повторните коментари на френския президент Еманюел Макрон, че Европейският съюз не бива да се разширява, преди да се е реформирал. Коментарът му след продължителния неуспех на Европейския съвет да излъчи номинации за ръководните позиции в ЕС съвпадна с очакванията в Албания и Северна Македония, че есента може да се вземе решение дали да бъде предложена дата за начало на преговори с двете страни.

Дневник