Български вътрешни политически разногласия за бъдещето на въоръжените сили оставиха армията - и в частност военноморските сили - без ясна посока и напътствия как да се реформират.

Модернизацията все пак започна през 2005 г. с бивши белгийски фрегати и минотърсач. Но макар по документи фрегатите да са въоръжени със западни ракети (RIM-7 Sea Sparrow и MM-38 Exocet), България не може често да ги тества, защото те прекарват много малко време в открито море - по-малко от половината от нормата за кораби от този клас.

Българският военноморски флот има система за обмен на тактически данни Link 11, но не и по-новата Link 16, а това ограничава възможностите за използване на двата хеликоптера Eurocopter AS 565 Panther (бел.ред. - третият падна при инцидент на 9 юни 2017 г. и се очаква да бъде заменен през 2020 г.).

Тези критични оценки за състоянието на българския военноморски флот се съдържат в анализ на Томас-Дърел Янг, публикуван в журнала на Колежа на бойния флот на САЩ. Заглавието е "Селективната морска слепота на НАТО: Оценка на новите военни флотове", а публикацията е от 1 юли.

Янг е наблюдавал през 2008-2011 г. планирането и модернизацията в управлението на отбраната в България. В момента той е старши преподавател в колежа и специалист по планиране и управление на отбраната и отбранителните институции и международни икономически отношения. Той е програмен директор на Европейския център за гражданско-военни отношения (CCMR), където отговаря за консултиране на страните от Централна Източна Европа. Янг ръководи консултациите за Сърбия (от 2010 г. насам) и Черна гора (от 2011 г. насам). Преди това 12 години е анализирал европейски политическо-военни въпроси за Военния колеж на сухопътните сили на САЩ, а в момента довършва обширния си анализ с работно заглавие "Анатомия на посткомунистическите европейски отбранителни институции: Защо реформата се провали".

НАТО не внимава достатъчно

В началото на анализа си той обвинява правителствата от НАТО, че проявяват невнимание и дори слепота по отношение модернизирането на бойните си флотилии и докато в "старите" членове има известно разбиране и документиране на проблема, в "новите" на него се отделя значително по-малко внимание. Проучването на "новите" флотилии разкрива, че те страдат от недостатъци в изграждането на възможности да се интегрират, в гарантирането на съвместни оперативни процедури в алианса, способности да разгръщат бойна готовност и да постигат колективни действия т във всички сфери на морския бой.

Причините за това са различни, казва авторът. Една от тях е географска - бившите съветски републики и сателити са предимно с континентален интерес и са на три доста различни морета. Друга е историческа - попълвали са редиците на служещите и са се готвили за война по различен начин. Трета е, че Западът не разбира докрай оперативния и културния контекст на бойните им флотилии и до днес почти няма фокусиран анализ за тях и за преизвикателствата пред модернизирането. Ако до анексирането на Крим това е било смятано за факт от посткомунистическата реалност, след това страните от Балтийско и Черно море се оказват на предната линия, изправени пред една агресивна Русия. А понеже нямаме ясна концептуална рамка, сме възпрепятствани да разберем идващи отвътре влияния, които пречат да се модернизират бойните флотилии на тези държави, казва Янг.

Слабостите на България

Сред недостатъците на българските военноморски сили Янг посочва още, че макар във Варна да има Център за морски операции и от 2012 г. САЩ да помагат той да се модернизира с брегови радари, няма Междуинституционален център за морски операции (IMOC). Поради това отбраната не получава допълнителна информация от радари и датчици на гражданските институции, а това се отразява на качеството на защитата и работата на минотърсачите. Плановете са били до край на 2019 г. България да се снабди и с апаратура за сигурни комуникации с MARCOM (обединеното военноморско командване на НАТО).

В анализа се дава и пример за проблем, често срещан и в другите посткомунистически страни. Става дума за механизма за обществени поръчки, "обикновено фокусиран върху платформи и пренебрегващ важни елементи като трениране и консумативи, което директно засяга способността на ВМС да създадат и поддържат нужното ниво на готовност". Така през 2011 г. се е стигнало до ситуацията от 2011 г., когато в края на март правителството решава да изпрати фрегатата "Дръзки" в операцията на НАТО "Обединен защитник" край Либия. Но поради недостиг на средства корабът, който иначе би трябвало да е в състояние на висока бойна готовност, отплава месец по-късно и се прибира след 5 седмици.

"Неспособността на министерството на отбраната да дефинира финансово плановете си за развитие блокира планирането във всички сектора ни въоръжените сили", пише още Янг за наблюденията си за България. Тази липса на ефективно планиране, комбинирана с международната финансова криза, доведе през 2009 г. До спиране на модернизирането на военноморските сили, защото правителството бе принудено да изостави поръчката за 4 френски корвети клас Gowind. План да се съживи тази поръчка бе спрян отново през 2017 г. Сегашните планове за модернизация предвиждат купуване на две корвети."

Според автора "оценката на българските военноморски сили демонстрира, че флотът остарява и няма достатъчни приоритети за финансиране, които да покрият много наложителното обучение и тренировки". В този контекст авторът цитира анализ на Дебра Сандърс от 2014 г. за бойните флотилии в Черно море, според който "тази ситуация едва ли ще се подобри в средносрочен план предвид досегашното представяне на отбранителните ведомства."

Как е в Румъния

Оценките на Янг за Румъния - другата нова натовска държава в Черно море, са по-ласкави, но не много. Той говори за "известен напредък" в реформирането, но и за все още вкоренени съветски концепции в институционалното мислене за това как корабите ще се сражават и как да се управлява относително голяма флотилия. И тук промяната настъпва бавно заради безразличието на поредица правителства, продължаващото използване на непригодни за модерен морски бой кораби от времето на студената война, и архаична логистична система, поради което се получават едни концептуално объркани военноморски сили.

Недостигът на средства също си личи - купени са две британски фрегати, но през 2017 г. Се провали опитът да бъдат оборудвани с модерни ракети, системи за защита на кораба и за водене на електронна борба. Поради това иначе модерните западни кораби не могат да се използват пълноценно в Черно море и са в открито море едва около половината от нужното за добро обучение време.

В Румъния структурата на финансирането е такава, че си върви работата на разни части от бойната флота, но сякаш разходите за бойна готовност за реални бойни действия е нещо, за което ще се мисли, като му дойде времето, се казва още в анализа. Засега способностите на флотилията не отиват отвъд наблюдение и охранителни мисии. Иначе Букурещ има амбициозни планове до 2024 г. да се сдобие с 3 подводници и 4 бойни кораба.

В момента България и Румъния не разполагат с годни за действие подводници, недостатъчен е и броят на самолетите за борба с подводници на противника, а и условията в Черно море за такава авиация са трудни. Двете страни рядко си сътрудничат, а според анализ на Януш Бугайски и Питър Доран от 2016 г. за отбраната в Черно море "има твърде малко регионалната интеграция на натовските държави, те рядко си взаимодействат и няма добре разработени планове за случай на руска военна интервенция, като България и Румъния не провеждат военноморски учения, нямат общо наблюдение или способности за ранно предупреждения, както и нямат план за колективна отбрана".

Авторите напомнят, че България би трябвало да е притеснена от евентуално прекъсване на трасетата за морска търговия, защото през Черно море се правят 80% от вноса и износа ѝ.

Проблемите с Русия и Турция

Руското военно присъствие в Черно море беше значително още преди анексирането на Крим, а окупацията на полуострова и пренасянето там на ключови нападателни активи допълнително усложни военноморското планиране на НАТО, казва Янг. Негови колеги твърдят, че с противокорабните ракети Крим и по бреговете на Краснодарския край Русия може да поразява морски цели върху една трета от Черно море.

Още преди анексирането на Крим програмата за превъоръжаване предвиждаше модернизация на Черноморския флот с 6 обновени подводници клас "Кило" (в Русия това са Проект 877 "Платус" и 636 "Варшавянка" - бел.ред.) и 6 фрегати от клас "Адм. Григорович" (проект 11356 има проблем с двигателите, защото те се произвеждаха в Украйна - бел.ред.)

Плановиците на алианса трябва да се съобразяват и с това, че има произтичащи от Конвенцията от Монтрьо от 1936 г. оперативни ограничения за кораби и техника, които идват извън района на Черно море. "Трябва да се вземе предвид и непредвидимостта на турската позиция при руски военни действия при сегашното управление на Партията на справедливостта и развитието."

Кремъл се възползва от слабите правителства

Още преди 3 години Бугайски и Доран казват, че и в България, и в Румъния, генерирана от Кремъл пропаганда се възползва от лошото управление в двете страни, от ширещата се корупия, растящото социално неравенство и оформянето на прослойка в обществото, която не е спечелила нещ оособено от пазарната икономика и членството в ЕС.

Московските медии непрекъснато твърдят, че членството в НАТО и ЕС не са подобрили жизнените условия на българи и румънци. Спонсорирани от Кремъл фактори водят кампании срещу светския характер на България и Румъния и против либералните ценности и в подкрепа на национализма, само за да отчуждят от европейския проект.още повече дезиориентирани граждани.

Русия непрекъснато подхранва и недоверие между натовските членове от югоизточния фланг, за да не могат те да действат заедно. Чрез енергетиката и други форми за натиск Москва изнудва София да не влиза в регионални формати за сигурност, в които да може да изгради ефективни военноморски способности.

Иначе казано, предупреждават Букайски и Доран, правителствата на Българиа и Румъния не са подготвени за ситуации, в които чадърът на НАТО не се разгръща автоматично да ги защити от регионални заплахи за сигурността им.

Балансът не е в полза на Запада

Настоящият баланс на силите в Черно море е далеч от това да е в полза на Запада. Опитите да се модернизират българският и румънският боен флот не успяват да създадат и поддържат необходимите оперативни способности, съответстващи на предизвикателствата, създавани от трупането на руска военна мощ, се казва в изследването.
Военноморските сили на двете държави са концептуално "разкрачени" между съветското наследство и западните концепции, а това говори за продължаващото присъствие на остатъчно влияние. Проблематична е например практиката да продължава да се поддържат на служба остарели платформи (каквато е речната флотилия) и да се смята, че те могат да са полезни с нещо в модерната морска война.

"Но най-голямото предизвикателство за алианса е политическата динамика в района. Това включва политически непредвидима Турция, както и политиката на България да откаже създаването на натовска черноморска флотилия, за каквато призоваваше бившият румънски министър на отбраната - на основание, че българите не искат да дразнят Русия, към която мнозина от тях са благоразположени.

Така неблагоприятното географско положение, създадено от това, че Русия завзе Крим, както и политическият разнобой сред държавите от НАТО, оставя румънският военен флот изложен на заплаха и нуждаещ се от силна съюзническа подкрепа и модернизиране. Без съмнение алиансът трябва да продължи политиката, започната след анексирането на Крим - по-често влизане в Черно море и възползване от разполагане на съществуващите изнесени възможности, които не попадат в Конвенцията от Монтрьо, каквито са самолетите за морско патрулиране."

Бугайски и Доран посочват още нещо - изглежда НАТО е склонна да подкрепя една полуинтегрирана структура за Румъния, България и Турция и да финансира модернизиране на инфраструктурата. Това означава фокус върху ротационно възушно патрулиране, а при провокационни военни действия на Москва - разполагане на противокорабни и зенитни ракетни комплекси в България и Румъния, които не попадат под ограниченията на Конвенцията от Монтрьо.

Дневник