"Османският внук" Борис Джонсън може да укрепи връзките между Великобритания и Турция, две страни в географската периферия на Европа. Това пишат турски медии, цитирани от "Ройтерс".

Прапрадядото на новия британски премиер Джонсън е от турското село Калфат в провинция Чанкъръ, недалеч от Анкара. Синът на родения през 1813 г. Хаджи Ахмет Риза ефенди (и прадядо на Джонсън) Али Кемал е журналист и политик, три месеца отговарял за вътрешните работи в един от двата кабинета на Дамат Ферит паша - предпоследния велик везир на империята, на власт през голяма част от 1919 и 1920 г.

Триумфът на Джонсън, чиито корени могат да се проследят до това време, бе посрещнат топло от жителите на село Калфат, недалеч от Анкара, където е живял прапрадядо му, пише "Хюриет дейли нюз", като цитира агенция "Демирьорен". "Това семейство има членове, които могат да водят света. Това е чест за нас и ни накара да се гордеем", казва Мустафа Бал от Калфат в провинция Чанкъръ.

Той отбелязва, че семейството на Джонсън е било известно като Саръолангилер или "синовете на русите". "Русата коса на Борис Джонсън идва от това семейство", твърди жителят.

Джонсън е бил поканен да дойде в Калфат по времето, когато е кмет, а жителите се надяват да дойде като премиер, продължава събеседникът на "Демирьорен". Според негов съселянин хората в Калфат очакват помощ от него, за да решат проблемите си. Кметът Байрам Тавукчу казва, че би искал да пътува до Великобритания, за да поздрави премиера лично.

"Кеменчето е помогнало"

"Ройтерс" отбелязва, че много турци гледат на него положително въпреки острите му коментари към управляващите, а някои медии го наричат Борис Турчина. Опозиционният вестник "Сьозджю", цитиран от агенцията, публикува дописка за него със заглавие "Османски внук става министър-председател".

Сред поздравилите Джонсън бе и турският президент Реджеп Тайип Ердоган. Само няколко години по-рано държавният глава да бе на прицел в стихотворение, написано от новия британски премиер - тогава кмет на Лондон, като част от конкурс за най-обидна поема за лидера (състезанието спечели самият Джонсън).

През 2012 г. Джонсън получи турска награда като кмет на Лондон и научи за вярване в провинция Ризе (на брега на Черно море и родна за семейството на тогавашния премиер Ердоган), че никой не може да стане премиер, ако не може да свири на кеменче. Видеозапис показва, че опитът му не е напълно неуспешен. "Кеменчето е донесло късмет", заключава в. "Акшам".

Али Кемал, променил възгледите си

Либерал в началото на живота си, журналист, изразяващ силна подкрепя за реформи, прадядото на Джонсън (който също работи като журналист) преминава към консервативни възгледи в началото на второто десетилетие на XX в. Живее в изгнание в Египет и Великобритания, където бяга през 1909 г., в навечерието на контрапреврата, опитал да премахне конституционното парламентарно управление. Има син от съпругата си Уинифред (наполовина британка, наполовина швейцарка, за която се жени няколко години по-рано), Осман Уилфред Кемал, години по-късно изоставил първото си име. Уилфред също се жени за британка, а синът им Стенли Джонсън изкарва един мандат като евродепутат.

Така Борис Джонсън е свързан и през баща си с европейските институции. По-голям интерес у изследователи обаче буди и миналото на прадядо му, който след завръщането си в Османската империя през 1914 г. изразява съпротивата си срещу кемалистите и управлявалия Турция почти 10 години (след 1913 г. - като "триумвират на паши") Комитет за единение и прогрес - движение за либерални реформи, превърнало се в автокрация и свързвано със събития като арменския геноцид. Али Кемал, създател на т.нар. Англофилско общество (искащо Турция да е британски протекторат), реагира с гняв и на съдбата на арменците и с такива и други коментари привлича вниманието на младотурците.

След края на войната и падането на Комитета за единение и прогрес Кемал влиза в кабинета на Дамат Ферид паша, става и част от делегацията на Османската империя на Парижката мирна конференция през юни 1919 г. През 1922 г., когато вече не е на поста, обаче е отвлечен от бръснарница в хотел в Истанбул, за да бъде изправен пред съд в Анкара. Така и не стига до процес - тълпа в град Измит го линчува с пръчки, камъни и ножове, обесен е на дърво и е замерян до смърт. Конфликт на Ататюрк с някои представители на "старата гвардия" не пощадява и този монархист, предпочел британците да задържат султан Мехмед Шести (последния султан, на практика оглавявал Османската империя).

Дневник