Швейцария запазва и тази година лидерската си позиция в класацията на най-иновативните икономики в света, следвана от Швеция, САЩ, Холандия и Великобритания, информира агенция "Асошиейтед прес".

България е на 40-а позиция в класацията на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) сред 129 държави, се посочва в доклада на организацията. Преди страната се нареждат Словакия, Литва и Полша, а след нея - Гърция, Виетнам, Тайланд и Хърватия.

Иновациите процъфтяват по света въпреки икономическото забавяне, продължаващите търговски битки и силната икономическа несигурност, отбелязват авторите на доклада.

Швейцария държи лидерската позиция от 2011 година. САЩ излязоха от първата петица миналата година, когато се класираха шести.

Израел влиза в челната десятка за първи път, заемайки 10-а позиция. Той е първата страна от региона на Северна Африка и Западна Азия, която се присъединява към водещата група, отбелязва АП.

Тази година Китай се е изкачил от 17-о до 14-о място. Продължаващото му изкачване утвърждава страната сред групата на водещите иновативни нации, се посочва в доклада.

Класацията се изготвя на основата на 80 показателя, вариращи от традиционни мерки като инвестиции в изследователска и развойна дейност и международни патенти и заявления за търговски марки до по-нови показатели като създаване на приложения за мобилни телефони и високотехнологичен износ.

При съпоставяне на нивата на иновации с икономическото развитие Индия, Виетнам, Кения и Молдова изпъкват, отбелязват авторите.

Индия, която е 52-ра в общата класация, продължава да бъде най-иновативната икономика в Централна и Южна Азия. Други регионални лидери в иновациите са Република Южна Африка, Чили и Сингапур.

Световните разходи за изследователска и развойна дейност са нараствали по-бързо от световната икономика, отчитат експертите. В дъното на класацията са Никарагуа, Мадагаскар, Зимбабве, Бенин, Замбия, Гвинея, Того, Нигер, Бурунди и Йемен.

В перспектива докладът очертава две основни опасения, които биха могли да забавят иновациите. От една страна, държавните разходи за изследователска и развойна дейност особено в страните с високи доходи, които тласкат напред технологичното развитие, нарастват бавно или изобщо не отчитат растеж. На второ място, засиленият протекционизъм представлява риск за световните иновационни мрежи и разпространението на иновациите според доклада. /БТА

Дневник