Комисията реши днес да изпрати мотивирано становище на България заради това, че не е въвела ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за недекларирането на пренасянето на пари в брой в размер на 10 хил. или повече, предаде пресслужбата на институцията.

Според правилата на ЕС за контрол на движението на пари в брой (Регламент (ЕО) No 1889/2005) всяко лице, което влиза или излиза от Европейския съюз и носи в себе си 10 хил. евро или повече в брой, трябва да ги декларира.

Задължението за деклариране на пари в брой цели да се гарантира ефективният контрол на движенията на пари в брой и да се предотвратят изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Когато задължението за деклариране не е спазено в България, митническите органи конфискуват сумите, които не са декларирани, и налагат допълнителни имуществени санкции или наказание лишаване от свобода. Съдът на ЕС вече е издал две определения, с които обявява българския режим на санкции за несъвместим с принципа на пропорционалност на правото на ЕС (дело C-707/17 и съединени дела C-335/18 и C-336/18). Ако България не предприеме действия през следващите два месеца, комисията може да реши да сезира Съда на ЕС.

Още наказателни процедури

Комисията освен това съобщи, че ще изпрати мотивирано становище на България поради това, че не е уведомила за пълното транспониране на правото на ЕС за достъпността на уебсайтовете и мобилните приложения (Директива (ЕС) 2016/2102).

България ще получи две официални уведомителни писма за налаганите от страната ограничения за предоставянето на услуги. Първото се отнася до ограничения за временното трансгранично предоставяне на частни охранителни услуги. Чуждестранните доставчици на охранителни услуги са изправени пред прекомерни административни разходи, които не се прилагат за местните доставчици. Например всички документи трябва да бъдат придружени от официален превод и е налице изискване временните трансгранични доставчици да имат адрес за кореспонденция в България. Освен това в българското законодателство не се вземат предвид изискванията, които чуждестранните доставчици на услуги вече са изпълнили в своята държава членка по произход.

Комисията смята, че тези практики противоречат на правилата на ЕС за свободното движение на услуги (член 56 от ДФЕС).

Второто официално уведомително писмо се отнася до правна разпоредба, с която се определя продължителността на временното трансгранично предоставяне на услуги. Според законодателството на ЕС разграничението между установяване и временно предоставяне на услуги се прави за всеки отделен случай, като се отчита не само продължителността, но и редовността, периодичността и непрекъснатостта на предоставянето на услуги. Комисията смята, че чрез определянето на период от време, през който предоставянето на дадена услуга ще се смята за временно, българското законодателство нарушава принципа на свободно движение на услуги, залегнал в Директивата за услугите (Директива 2006/123/ЕО) и в Договора (член 56 от ДФЕС).

България разполага с два месеца, за да отговори на доводите, изложени от комисията. В противен случай комисията може да реши да изпрати мотивирано становище.

Брюксел реши днес да изпрати мотивирани становища на България във връзка с липсата на транспониране на правилата на ЕС за признаването на съдебни решения, с които се налагат наказания лишаване от свобода (Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета).

С тези правила се гарантира взаимното признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат присъди за лишаване от свобода. Законодателството на ЕС има също за цел да улесни социалната рехабилитация на осъдените лица. България не е са съобщила за приемането на национално законодателство, транспониращо разпоредбите на рамковото решение, нито е предоставила задоволителни отговори за приключването на текущите законодателни процедури.

Българските органи разполагат с два месеца, за да предприемат необходимите мерки. Ако не направят това, комисията може да реши да предяви иск пред Съда на ЕС срещу тях.

Комисията ще изпрати официални уведомително писмо на България, тъй като нейните национални правила не са в съответствие с правилата на ЕС за наказателноправните санкции за пазарна злоупотреба (Директива 2014/57/ЕС). Заедно с Регламента за пазарната злоупотреба правилата на ЕС гарантират ефективността, прозрачността и надеждността на европейските финансови пазари и допринасят за завършването на съюза на капиталовите пазари. Директивата предоставя на органите по-големи правомощия да предприемат действия срещу онези, които манипулират и злоупотребяват с финансова информация.

Съгласно правилата на ЕС, приети от държавите членки през април 2014 г., от тях се изисква да гарантират, че такова деяние, включително манипулирането на референтни показатели, е престъпление и се наказва с ефективни и последователни санкции навсякъде в Европа. Приложното поле и санкциите, предвидени в законите на България, са недостатъчни за престъпления в областта на пазарните злоупотреби. Ако тя не предприеме действия до два месеца, комисията може да изпрати мотивирано становище.

Освен това комисията реши да изпрати мотивирано становище на България заради непълното транспониране на преработената Директива за процедурите за убежище (Директива 2013/32/ЕС), която има за цел да осигури общи процедурни гаранции за разглеждането на молбите за международна закрила в целия ЕС.

Комисията ще изпрати официално уведомително писмо и заради неприлагане на правилата на ЕС за борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография (Директива 2011/93/ЕС). Ако до два месеца не отговори на комисията, България може да получи мотивирано становище.

Заради надвишаване на пределно допустимите стойности на серен диоксид Европейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС.

Как протичат наказателните процедури на еврокомисията

Процедурата протича на няколко етапа.

- Комисията изпраща официално уведомително писмо с искане за допълнителна информация до съответната държава, която трябва да отговори подробно в рамките на определен срок, обикновено два месеца.

- Ако комисията заключи, че държавата не изпълнява задълженията си според правото на ЕС, тя може да изпрати мотивирано становище - официално искане за спазване на правото на ЕС. В него се обяснява защо комисията смята, че държавата нарушава законодателството на ЕС. В него също така се отправя искане държавата от ЕС да информира комисията за предприетите мерки в рамките на определен срок, обикновено два месеца.

- Ако държавата не изпълни изискванията, комисията може да отнесе въпроса до Съда на ЕС. Повечето случаи се решават, преди да бъдат отнесени до Съда.

- Ако държава не съобщи навреме за мерките, с които се прилагат разпоредбите на дадена директива, комисията може да поиска от Съда да наложи санкции.

- Ако Съдът на Европейския съюз установи, че дадена държава е нарушила правото на ЕС, националните органи трябва да предприемат действия, за да се съобразят с решението на съда.

- Ако въпреки решението на съда държавата от ЕС не коригира ситуацията, комисията може отново да отнесе въпроса до съда.

- Когато въпросът бъде отнесен за втори път до съда, комисията предлага на съда да наложи финансови санкции, които могат да бъдат под формата на еднократна сума и/или дневни плащания.

 Дневник