България е на опашката в Европейския съюз по изпълнение на целите за устойчиво развитие, одобрени от Организацията на обединените нации, а по повечето разглеждани точки бележи добър или умерен напредък. Страната обаче се справя по-добре от почти всички балкански държави и е в горната част на световния списък.

Това се твърди в доклад на фондация "Бертелсман", анализиращ напредъка на различните държави в изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН, в който показателите, свързани с иновациите и инфраструктурата и качеството на образователната система са сред най-слабите за страната.

България е 25-а в Европейския съюз и общо 36-а на глобално ниво. Това означава, че след нея в ЕС са само Румъния (44-та), Гърция (50-а) и Кипър (61-ва позиция). В Югоизточна Европа пред България са Словения (12-та) и Хърватия (22-ра).

Първи са Дания, Швеция, Финландия, Франция, Австрия, Германия и Чехия. Първата икономика, САЩ, е с една позиция пред България, след нея са икономики като Австралия и Китай. От Западните Балкани най-слаб е резултатът на Черна гора (87-а), а съседна Турция е 79-а. Под черна гора няма европейски държави.

Какви са 17-те цели

Самите цели са списък със 17 точки, съставен от ООН на глобално ниво преди четири години. Те трябва да бъдат подтигнати между 2015 и 2030 г.

В одобрения от Общото събрание на ООН списък влизат: изкореняване на бедността; край на глада; добро здраве; качествено образование; равенство на половете; чиста вода; чиста енергия на достъпна цена; достойни възможности за работа и икономически ръст; индустрия, иновации, инфраструктура; намаляване на неравенството; устойчиви градове и общности; отговорно потребление и производство; дейстивя за климата; устойчиво ползване на водните ресурси; запазване, възстановяване и устойчиво ползване на сухоземните; мир, правосъдие и силни институции; партньорство между отделните страни за постигането им.

Защо е трудно да се постигнат

В началото на документа изрично се уточнява, че той не отразява позициите на организации, агенции или програми, които са част от ООН. Според "Бертелсман" данните недвусмислено сочат, че в някои части на света дори справянето с проблеми като крайната бедност, чието решаване е заложено в целите, изглежда далечно.

Начело отново са скандинавски държави - Дания, Швеция и Финландия - но дори те срещат трудности с някои от целите, но и нито една сред 193 държави не показва призна;и, че ще постигне всички 17. Дадени са като пример неравенството в доходите и богатството и обществени разслоявания в достъпа и качеството на здравните грижи и образованието.

Сред проблемите за постигането на тези цели са изброени редица проблеми от недостатъчните усилия за борба с климатичните промени до толерантността към лошите условия на труд и офшорните зони.

Преливане

Индексът измерва и т. нар. ефект на разливането (spillover effect) - ефектите, положителни или отрицателни, върху способността на дадената държава да влияе на други страни в усилията им да постигнат целите. Например всички страни трябва да ограничат емисиите, ако не искат да се сбъдне лошият за редица държави сценарий, при който много крайбрежни райони ще се окажат под вода. Такива ефекти могат да създават също оръжейната търговия, икономиката и финансите (напр. правилата на банковата тайна) на дадени държави.

Като цяло богатите държави - с високи доходи или важни в търговията - имат много по-силен отрицателен ефект на разливане (изразен в по-ниската стойност на индекса) от останалите. България, която е на 36-о място в целите на ООН (и е сред последните в ЕС), иначе има малък индекс - по-слабо отрицателно влияние - 90.1 точки. Сходен е резултатът на Албания (89.7) и Турция (иначе 79-а в индекса, но с 90.8 точки). За сравнение 44-тата Сърбия има значително по-голям ефект (77.6), а 42-рата Румъния е по-близо до България (93.8).

Какво означава резултатът за България

България получава 74.5 точки като среден резултат при 70.4 за региона Източна Европа и Централна Азия (където азиатските страни намаляват общата оценка, тъй като са по-надолу в класаицята).

"Бертелсман" оценява като добър напредъка на България в справянето с бедността, чистата енергия, осигуряването на добри работни условия и икономически растеж и управлението на сухоземните ресурси. Чистата енергия и използването на сухопътните ресурси са единствените постигнати цели.

Например изкореняването на бедността в долната граница от 1.90 долара на ден бележи относителен успех - 1.3% от населението са под нея. От друга страна следващият праг (3.20 долара на ден) е по-труден - 2.2% от населението са под него и там "остават предизвикателства", но и в двата пункта има напредък. Целта за справяне с бедността е постигната в разглеждания регион от много държави, но не и от България, Грузия, Киргизстан, Северна Македония, Таджикистан и Узбекистан.

Три процента от населението според "Бертелсман" страдат от недохранване, но и в тази цел има напредък. По-трудно е справянето с друг проблем, свързан с глада - 8.8 на сто от децата на възраст под 5 години имат проблем с физическото развитие заради недохранване и тук напредъкът е "умерен". От затлъстяване страдат 25% от възрастните и "сериозните предизвикателства" остават и показателят дори се влошава.

Намалява делът на децата, които влизат в образователната система (91% и е отбелязан като низходяща тенденция). Намаляването на неравенството, измервано с коефициента Gini се оценява с резултат 41.1 точки и също е с отрицателна тенденция.

Едва 58.4% са доволни от обществения транспорт и делът им намалява. Индексът на свобода на медиите, използван от "Бертелсман", дава 35.2 точки (в горната половина, но също с негативна тенденция).

По-слаб, но умерен, е резултатът в повечето категории - справянето с глада, здравеопазването, равенството между половете, чиста вода, напредък в промишлеността, иновацията и инфраструктурата (там е и най-слабият резултат - 41 от общо 100 точки), устойчиви градове и общности, климатична политика, управление на водните ресурси и правосъдие и силни институции.

Няма напредък само в качеството на образователната система. Липсват данни за сътрудничеството с другите страни, борбата с неравенствотои отговорното производство и потребление (в оценката на последните две цели обаче се говори за "сериозни предизвикателства).

Дневник