Парламентът не успя да спечели доверие. Правителството е изложено на обичайното за всяка власт постепенно "износване" на рейтинга в хода на мандата – който "падна" дори до по-тревожни стойности около скандалите с имотите. Но се регистрира и известен "рестарт" в резултатите на изборите за Европейски парламент. Запазват се познатите стойности на доверие към основни политически фигури. Такива са изводите на "Галъп интернешънъл" от изследването през юли в края на приключилия политически сезон.

Докато в началото на мандата доверието към парламента беше трайно по-близо до 30%, а недоверието беше трайно под 70%, сега съотношението е 21% доверие и 71% недоверие, показват данните. Според социолозите периодът на "стопляне" спрямо народните представители изглежда окончателно отминат.

Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева получава през юли 19% доверие, 55% недоверие, 15% се колебаят, а останалите не я познават. Според авторите на проучването резултатът е по-скоро задоволителен на фона на доверието в други политически фигури в България.


Отношението към парламента и към правителството по традиция се движат синхронно, като парламентът явно се възприема традиционно по-зле – вероятно защото е смятан за фокус на партийността, а и поради липса на конкретна фигура, която да му придава част от своята лична популярност, както това се случва с други институции, коментират социолозите.

Правителството завършва политическия сезон с 29% доверие срещу 62% недоверие. Спад ясно бе отчетен през пролетта на 2019 г., което вероятно се дължи на поредицата от скандали в този период, припомнят авторите на изследването. Според тях изборните резултати и започващият летен сезон обаче, като че ли влияят благоприятно и водят за стабилизиране на доверието в правителствената институция. Но дори и това стабилизиране не отменя обичайното плавно "износване" на популярността – което се случва в хода на всеки мандат. За сравнение: в първите месеци и години на мандата си кабинетът "Борисов 3" имаше нива на доверие традиционно над 30%, а недоверието не превишаваше 60%.

Традиционно високо доверие получават фигури, които стоят по-скоро извън ежедневния непосредствен политически дебат. С по-ниско доверие са личности на по-оперативни ръководни постове и личности, които по-отдавна са в политическия процес, се вижда от резултатите. Социолозите отбелязват, че при доверието в партийните фигури значение играят електоратите – колкото по-голяма е една партия, толкова повече доверие би получил съответният лидер. Затова и автоматичното сравняване и "класиране" едва ли е най-правилният подход.

Румен Радев и Мая Манолова, с положителни оценки традиционно в полето между 50 и 60%, са и двете обществени фигури, които имат положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. При всички останали недоверието по традиция е повече от доверието и това е стандартната ситуация в страната.

Президентската институция традиционно има по-високо доверие в сравнение с правителство и парламент, но в предходния мандат (на Росен Плевнелиев) беше загубила трайно доверие, припомня "Галъп". Въпреки че има моментни колебания в доверието към държавния глава, президентът завършва политическия сезон без съществена загуба на доверие спрямо предходни периоди. При Манолова в годините пък настъпи подобряване на показателите за доверие, коментира социологическата агенция.

С близки стойности на положителни и отрицателни оценки – което според социолозите е добър рейтинг за българските стандарти – е Слави Трифонов. Седмици преди дадената снощи заявка за влизане в политическия живот неговият рейтинг е един от най-високите в страната. Обяснението на социолозите е в това, че телевизионният водещ още не е пряко намесен в политическия процес.

Кметът на София Йорданка Фандъкова през юли 2019 г. получава 31% доверие и 47% недоверие. В самата София доверието във Фандъкова не е по-високо от това в страната, но недоверието към нея преминава над 50%.

Сред партийните лидери, водещ по доверие остава премиерът Бойко Борисов, който получава 30% при 54% недоверие и 16% колебаещи се. Той е единствената напълно разпознаваема личност – липсват хора, които не могат да отговорят какво мислят за него. Борисов продължава да поддържа сравнително висок рейтинг с лек спад през пролетта, което отново вероятно се дължи на скандалите от този период. Традиционно около една трета от българите симпатизират, а над 50% са настроени отрицателно към премиера и лидер на ГЕРБ.

Корнелия Нинова и Красимир Каракачанов се движат в "пакет" с доверие над 20% от пълнолетните българи, което според социолозите е сравнително добър атестат. Подобни нива има и еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел, но тя е сравнително слабо разпознаваема.

Дневник