За европейските Зелени желязната завеса тепърва предстои да падне. Резултатите от тазгодишните избори за Европейски парламент потвърдиха съществуването на ясно разделение между Изтока и Запада на континента, пише "Политико". Т.нар. зелена вълна премина през страни като Германия, Франция, Белгия и Ирландия, но предизвика слабо вълнение сред по-новите държави членки на общността.

Зелените партии получиха 2.2% от гласовете в Унгария, 1.8% в Хърватия и нищожна подкрепа в България и Румъния. Само шестима от 74 евродепутати в блока Зелени/Европейски свободен алианс, идват от страни, присъединили се към ЕС след 2004 г.

Географските различия в успехите на движението поставят пред неговите политици въпрос – как могат Зелените да спечелят избиратели в по-слабо проспериращите части на ЕС?

В сърцето на предизвикателството, казват анализатори и политици от Зелените, е икономиката. Избирателите в Централна и Източна Европа обикновено са фокусирани повече върху въпросите, свързани с това как да се издържат, отколкото с "пост-материалистичните" ценности, защитавани от Зелените.

Проучване на Евробарометър, проведено преди изборите за Европейски парламент, показа, че мерките срещу климатичните промени са основен приоритет в голяма част от Западна и Северна Европа, но не толкова в останалата част на континента.

"Ако печелите унгарската минимална заплата, не можем да очакваме да си купите храна, която е двойно по-скъпа само защото е от природосъобразни източници", казва Петер Унгар, депутат от "Политиката може да бъде различна" (LMP), зелена партия, която не успя да спечели нито едно място в Европарламента.

Освен това държавите от Централна и Източна Европа обикновено са по-зависими от изкопаеми горива за енергийните си нужди, което прави намаляването на емисиите много по-скъпо и следователно по-трудно за представяне пред скептичния електорат. Предложението на Европейската комисия за цел за нетни нулеви емисии до 2050 г. наскоро бе блокирано от Полша с подкрепата на Унгария и Чехия.

Не става въпрос за липса на загриженост за околната среда сред избирателите на Изток. Активисти, протестиращи срещу разрушителни индустриални практики на места като Полша, Чехословакия и Унгария, създадоха зелени партии в края на 80-те години и се присъединиха към демократични движения срещу управляващите комунистически партии.

"В почти всички държави (Зелените) вкараха свои представители в парламента и/или (бяха част от) правителство, обикновено като партньор в широка коалиция на антикомунистическа опозиция", коментира Агнешка Квятковска, преподавател по социология в Центъра за изследване на демокрацията в Университета по социални и хуманитарни науки във Варшава.

Тези ранни успехи обаче на практика се изпариха до края на 90-те години, тъй като бурният следкомунистически преход изтласка други проблеми начело на политическите дебати.

Природозащитният активизъм продължава в Източна Европа и на Балканите, където има високо ниво на замърсяване, но като цяло остава ограничен до гражданското общество.

Европейската зелена партия (ЕЗП), федерация, представляваща Зелените партии от над 30 държави, знае, че има проблем на изток. "Знаем, че трябва да се фокусираме повече върху тези страни", казва Михал Берг, който отговаря за Източна Европа. По думите му ЕЗП ще съсредоточи усилията си на изток върху наднационални въпроси като въглищата и изграждането на капацитет, включително развитието на структури в партии, комуникациите и как да се привлекат нови активисти и членове.

Единствената зелена партия в Източна Европа, постигнала устойчив успех, е унгарската LMP, която спечели места в парламента на три последователни национални вота от 2010 г. и едно място в Европейския парламент през 2014, въпреки че се разцепи през 2013 г. Тя обвърза въпроси като климатичните промени с горещи теми като опасенията от корупция и лошо управление.

По думите на Унгар, един от депутатите на LMP, слабото й представяне на последните евроизбори е било резултат от вътрешнопартийни конфликти, неуспешните опити за привличане на избиратели от работническата класа и наблягането върху промяната в индивидуалния начин на живот, вместо върху системните причини за климатичните промени и проблемите на околната среда.

Има причини за надежда за Зелените в региона. Подкрепата за движението се увеличава сред младите хора. А докато регионът става по-богат – миналата година в много държави в тази част на Европа икономическият растеж бе между 3 и 4 процента – въпросите за околната среда вероятно ще стават по-важни, коментира Квятковска.

Дневник