В рамките на предстоящите изборите за местна власт, се оказва, че почти половината или  цели 49,4% от българските общини има просрочени задължения. Това е основният извод от данните за финансовото състояние на общините през второто тримесечие на 2019 година, които финансовото министерство публикува преди дни.

131 са общините с просрочия, а общата сума на задълженията им надхвърля 132 млн. лв. Първенци в негативната класация са общините: Пазарджик - с 20,6 млн. лв.; Смолян - 14,4 млн. лв.; Стара Загора - 13,4 млн. лв.; Видин - 11,4 млн. лв.; Кърджали - 8,1 млн. лв.

Само за една година - от юни на 2018 до средата на тази, Стара Загора има ръст на просрочените задължения с цели 12 млн лв., Благоевград с 2,4 млн лв., а Бургас с 1,4 млн. лв. Общо 50 са общините, които увеличават своите просрочени кредити, като сумата достига до малко над 26 млн. лв. за една година.

София-град има задължение от малко над милион и 100 000 лв., а София като област - почти 2,8 млн. лв.  Общините с най-малки просрочия по дълговете пък са Търговище и Габрово - и двете с по-малко от 100 000 лв.

Общо 83 са общините, които отчитат намаление на просрочените дългове спрямо същия период на миналата година.

В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 2,4 млн. лв. и съставляват около 2,0% от размера на просрочените задължения в бюджета.

Общинският дълг и общинските гаранции към края на юни възлизат на 1, 385 млрд. лв., в т.ч 602,7 млн. лв. вътрешен (43,5%) и 782,6 млн. лв. (56,5%) външен дълг.

Дългът на Столична община формира 52,0% от общия размер на дълга. Спрямо края на 2018 година, размерът на общинския дълг и общинските гаранции се намалява с 10,0 млн. лв., което се дължи на намаление на размера на вътрешния дълг с 20 млн. лв. и увеличение на размера на външния дълг с 10 млн. лв.

В същото време, от Министерството на финансите уточняват, че средния дял на  на приходите в общите постъпления за страната нараства до 39,41% спрямо 36,65% в края на 2018 г., но остава по-нисък и спрямо същия период на миналата година (41,95%), като броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления повисок от средния за страната, е 38 и за трите разглеждани периода.

От ведомството уточняват, че общините използват дългосрочни заеми, както за съфинансиране на европейски проекти и програми, така и за реализиране на значими инвестиционни проекти.

    "Важен показател, който е индикатор за финансовото състояние и дисциплина в общината, не е размерът на дълга като обща сума, а дали погасенията по него са правилно планирани и бюджетно разчетени", обясняват от Министерството на финансите.

Най-голям разход за общините остават средствата за заплати и осигуровки - около 52%, което е леко повишение спрямо миналата година. 

Клуб Z